Мобилно меню

4.1172413793103 1 1 1 1 1 Rating 4.12 (145 Votes)

safe imageСлед две седмици Руската църква ще чества 10 години от възкачването на патриаршеския престол на Московския патриарх Кирил. Коментирайки развитието на Руската църква през тези десет години, Волоколамският митр. Иларион (Алфеев) се обърна към служителите в ръководения от него отдел за външно-църковни връзки към патриаршията. Според митр. Иларион, който поема външната политика на Московска патриаршия веднага след избора на патр. Кирил, неговият отдел в момента се намира в състояние на война. Той сравни отдела с военно подразделение, а своите сътрудници с войници, които сега са призовани да отдадат живота си за Родината, ако това се наложи:

„Тези десет години като цяло бяха мирно и благоприятно време, но през последните месеци срещу нашата църква се разгърнаха военни действия. И сега се наложи да работим в съвършено друг режим... Ние се намираме в състояние на война, но тази война не започнахме ние. Нашата война е отбранителна, а ние ще я водим до победния край. Никакви трудности, никакви заплахи няма да ни сломят и разколебаят, защото ние знаем, че изпълняваме свещеното дело за защита на границите на нашата света църква... Аз мисля, че нашият отдел съвсем справедливо може да се оприличи на армия или в краен случай на много важно военно подразделение, което пази свещените граници на нашата църква. Армията е винаги необходима за безопасността на държавата, включително и в мирно време. Но ако мирното време за армията е време за тренировки, то по време на война военнослужещите трябва да бъдат готови, ако се наложи, да отдадат живота си за своята родина“.

Реториката на митр. Иларион (Алфеев) възпроизвежда политическата реторика в Руската федерация в настоящия момент. Според официалната пропаганда руският народ е в състояние на война, той воюва срещу „злото“, представено от останалия свят, преди всичко западния. Военната терминология изобилства в политическите новини, в публицистичните и забавни предавания. Лайтмотив в историческата реторика е митът за отбранителния характер на всички войни, които руснаците водят през вековете. През последните месеци този начин на говорене премина и в църковните проповеди. Целенасочено и организирано сред руските свещеници и вярващи се насажда дух на омраза и отхвърляне на православните християни от другите православни църкви и най-вече на тези от Константинополската патриаршия. Внушава се очакването на кръвопролитие. В проповедите на висшето ръководство за църквата се говори като за фронтова линия и всички, които не са от страната на руския народ, са от другата страна на агресивните военни действия.

Новото в църковната реторика на митр. Иларион е въвеждането на понятието „свещени граници на Руската църква“, което църковното предание през вековете не познава. Административните граници на отделните епископии никога не са смятани за „свещени“, а Църквата има съзнание единствено за мистичните граници на своето присъствие в този свят. Административната структура на Църквата следва от самото начало административната карта на всяко държавно образувание и съответно административните граници не са вечни, а още по-малко „свещени“.

Втърдяването на тона в проповедите на митр. Иларион се дължи не само на кризата в отношенията с Вселенската патриаршия и необходимостта от сплотяване на руските вярващи около официалната църковна политика. Мнозина смятат ръководителя на Отдела за външно-църковни връзки за отговорен за краха на политиката на Московска патриаршия в Украйна, както и за изолацията на Руската църква в международно отношение. Като причина се сочи авторитарният стил на неговото управление, както и неговата визия за руските църковни структури зад граница, които трябва да бъдат „църковни посолства“, обслужващи политическите и икономическите интереси на Русия.

Този свой стил на управление и възгледи митрополитът разкри още в началото на своята дипломатическа кариера в църковните среди като епископ в емблематичната Сурожска епархия (Великобритания). Резултат на неговата кратка кариера в Англия е разпадът на изградената от митр. Антоний Сурожки († 2003 г.) епархия, за което известният руски духовник с болка го изобличава (писмото на митр. Антоний за разделението и разпада на Сурожска епархия можете прочетете тук).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udpk3 

Разпространяване на статията: