На 24 октомври в Оксфорд се проведе конференция на тема „Православната мисия днес”, организирана от Църковно мисионерското общество (Church Mission Society) и с участието на православната общност в града. От православните участници доклади изнесоха отец Серафим Нютон, работещ с емигрантската общност в Оксфорд, отец Стивън Плат, генерален секретар на англикано-православното дружество „Св. Албан и св. Сергий” във Великобритания, и Венцислав Каравълчев, участник в мисионерската програма на CMS в Източна Европа. За историческите връзки между англикани и православни говори Марк Оксброу, директор на мисионерския отдел на CMS. Той очерта богословската база, върху която от англиканска гледна точка е възможно сътрудничеството между англикани и православни не само в Англия, но и на други места по света. Макар и икуменическият диалог отдавна да не е приоритет за двете църкви, англиканската общност проявява завиден интерес към православното богословие. Дори докторската дисертация на сегашния Кентърбърийски архиепископ Роуън Уилямс е върху богословието на Владимир Лоски, която той e разработил под научното ръководство на Пергамския митрополит Йоан (Зизюлас).
Изказванията на православните участници предизвикаха големия интерес на присъстващите най-вече с искреното и отговорно определяне на проблемите както пред православната мисия днес в световен мащаб, така и на различията в мисионерската визия на англикани и православни.
Отец Серафим Нютон разказа за работата на православния свещеник в английската емигрантска служба. Близо 280 000 са емигрантите, потърсили политическо убежище на острова само за тази година. Повечето от тях идват от Африка и са преминали дълъг и рискован път, за да избягат от гражданските войни или военни режими в родините си. Не са малко и тези, разказа отец Серафим, които не успяват да достигнат до крайната си цел и умират по пътя. Английското правителство е открило общежития за временно настаняване на политическите бежанци, престоят в които обаче е съкратен в последно време от 3 месеца на 3 седмици. За това време емигрантските служби са длъжни да обработят документите им и да им дадат статут на политически емигрант или да ги върнат в страните им. Тъй като почти никой не се връща обратно поради липса на алтернатива, тези хора са потенциални аутсайдери на английското общество. Удивителна за присъстващите беше радостта, с която отец Серафим Нютон говореше за работата си с тези хора. За православния християнин, който живее в традиционно православна среда, е възможно да остане непонятна липсата на всяка претенция от страна на духовника към тези хора. Той не се опитва ги направи християни, не изисква от тях нравствена промяна, не счита за свой дълг да ги кахетизира. „Моята мисия е да помогна на тези хора да се изправят лице в лице със ситуацията, в която са попаднали, така че да могат да се справят с проблемите си. И доколкото мога, да внеса в живота им усещането за Божието присъствие.” Някои от тях стават християни. Не задължително православни. Но повечето си тръгват така, както са дошли – обременени с проблемите си, със суеверията, надеждите и илюзиите си. „Има нещо общо за всички в общежитията - разказва отецът със същата възторжена радост. – Там всички лъжат! Така са свикнали, това е начинът им да оцелеят. По този начин са дошли тук, по този начин и продължават...” И отново никакъв намек за упрек – отец Серафим наистина приема своите питомци такива, каквито са, давайки им всичко от себе си, снизхождайки до тях, така както Христос снизходи към хората.
„Да срещнеш хората, там където са”
Това бе лайт-мотивът в изказването на отец Стивън Плат (Московска патриаршия). „Отец Серафим разказа за православната мисия, като неговият разказ беше от центъра на живота. Моето изказване ще засегне нещата от периферията.” С тези уводни думи отец Стивън представи богословските основи на православната мисия, в духа на богословието на митрополит Антоний Сурожски и от гледната точка на православен християнин, който не живее в традиционно православна страна. Според него днес Православната църква е застрашена от опасността да се провали тотално в областта на благовестието. „Поместните църкви на Изток, които получиха свободата си, показаха, че не са усвоили урока, който им даде историята и вместо да се посветят на истинската мисия на православието, те започнаха... да строят църкви! И с това се изчерпва в голяма степен мисионерската активност. Посветиха всичките си сили на превръщането на православието в привилигировано изповедание и в социален фактор с влияние в обществото. Мнозина забравиха или не разбраха, защо в Православната църква всеки вярващ е мисионер. Или поне е призван да бъде. Мисионер в Православието е този, който може да каже „вече не аз живея, но Христос живее в мен”. И тогава другите си казват: „А, в този човек има нещо различно, което не съм срещал преди. Искам да разбера какво е то...” Това е нашият мисионерски идеал. Разбира се, той е далеч от това, което вършим в живота си. Но моята молитва е един ден идеал и реалност да станат едно във всеки от нас”. Отец Стивън Плат се спря върху притчата за завръщането на блудния син, като я тълкува в мисионерски план. Той посочи бащата от евангелската притча за образец на всички православни християни, които „излизат и срещат хората там, където са”, такива, каквито са, а не чакат останалите „да се извисят до някакво духовно ниво”, където срещата с Църквата ще стане възможна.
Венцислав Каравълчев говори за религиозната ситуация в Източна Европа и България и за дискусията около въвеждането на предмета „Религия” в българското училище.
Конференцията завърши с кръгла маса и свободна дискусия върху актуални проблеми на религиозната ситуация във Великобритания и Източна Европа.
