От 10 до 15 септември в Солун се проведе XXII Конгрес по църковно право на Източните църкви[1]на тема “Икономия, домостроителство и справедливост в живота на Църквата”. В приветствието си към участниците проф. Милтиадис Константину, декан на Богословския факултет към Солунския университет, обърна специално внимание на основната тема на форума - за библейските измерения на етиката и пастирските грижи на Църквата. Той отбеляза, че "съдържанието на Библията е история на спасението и всичко, което се случва, бива оценявано от библейския "историк" като добро или зло не въз основа на някакъв обективен морален критерий, но по това, дали то допринася за явяването на Бога и за осъществяването на Неговия план за спасението на света. Онова, което прави някои хора Божии съработници, не е техният личен морал, но непоколебимата им ориентация към Бога и доверието им в Божията милост, която има силата да победи всяка пречка, издигана от греха, пред постигането на Божиите цели. Божиите избраници не са ангелски създания, но хора със страсти и слабости - тяхното смирено подчинение на Божията воля обаче ги прави достойни да станат съработници на Бога. Именно тази липса на обективни морални критерии и най-вече свободата на избора за откриването на Бога, които представляват библейските корени на етиката и които изключват всеки юдейско-правен прочит на Библията, правят невъзможно разбирането на спасението като награда на моралното поведение на хората - това несъмнено е теоретичната основа за прилагането на принципа на икономията в пастирската дейност на Църквата".
В този контекст бе и първият доклад на форума - от Месинийския митрополит проф. д-р Хризостом Саватос, който говори за "Божествената икономия за спасението на човечеството в Свещеното Писание и отците на Църквата". Проф. д-р архимандрит Григориос Папатомас от Атинския университ също говори за църковната икономия и акривия като част от Преданието на Църквата, които не могат да бъдат детерминирани като правни принципи, тъй като подобно определение би ги ограничило.
За "Канона и икономията: типология на нормативност и изключение в каноничното право” говори швейцарският патролог д-р Дейвид Хейт-Щаде, който анализира учението за икономията при западни богослови като Рудолф Зом (1841-1917) и Карл Шмид(1888-1985).
Проф. д-р Теодор Янгу от Солунския богословски факултет засегна въпроса за “Икономията според св. Никодим Светогорец”, като наблегна на нелекия живот на светеца, опитвал се да възстанови през XVIII век автентичния светотайнствен живот, отразен в каноничното предание на Църквата.
Изключително интересен бе докладът на Грационополския гръко-католически епископ проф. д-р Димитриос Салахас “Прилагането на църковната икономия в покайното право според свещ. канони на древната църква и съвременото право на източно-католическата църква.”
Икономията в светотайствения живот бе тема на множество доклади. Проф. д-р Луис Пацавос от Бостънската семинария на Светия Кръст представи различни практики при обгрижването на смесените бракове в енориите на Православната църква в Америка. Доц. д-р Анаргирос Анаплиотис от Мюнхенския университет описа различните практики за приемането на инославни в Православието днес. Изключително интересен и дебатиран бе докладът на проф. д-р отец Пабло Гефаел от Понтификалния институт на св. Кръст в Рим, разкриващ римокатолическото учение за брака и строгата акривия, която се прилага към разведените.
В следващата сесия бяха засегнати различните прояви на икономията в междуцърковните взаимоотношения. Д-р Никос Майорос от Солун запозна присъстващите с доклада “Разбирането на икономията във вътрешноправославните взаимоотношения, като постави множество болни въпроси, касаещи хладното отношение между сестрите църкви и проблемите, породени от църковната политика. В секцията за светоотеческото богословие доклад изнесе прот. д-р Добромир Димитров от Великотърновския универистет, който анализира прилагането на икономията и акривията в правилата на Св. Василий Велики.
Румънският проф. Николай Дура от Констанца изнесе доклад, свързан със значенето на Лактанций (250-325) за църковноправната наука, а д-р Петър Петков, преподавател по църковно право в Лувенския университет, разгледа понятията икономия и справедливост в тълкуванията на хартофилакса Теодор Валсамон, приложени в съвременен контекст. Докладът на прот. д-р Хризостом Насис от Солун бе свързан със съвремените проблеми на каноничното право, касаещи светотайнствния живот, териториалност и юрисдикция.
Трябва да бъдат отбелязани докладът на проф. д-р Михаил Константинеску, който запозна аудиторията с проблемите на преподаването на църковно право в румънските богословски факултети, както и докладът на проф. д-р Димитрис Николакакис от Солун, който запозна присъстващите с императорското право на църковна икономия по времето на Теодор Валсамон.
Всички изнесени на конференцията 30 доклада ще бъдат публикувани в списание “Канон”.
В края на последното заседание бяха предложени няколко теми за бъдещия конгрес, който ще се проведе в Унгария. Членовете на асоциацията трябва да избират между въпросите за канонизация на светците; обичай и право; съвремените предизвикателства пред брака; човешки права и понятието за териториалност в църковното право.
Общество за изучаване на църковното право на Източните църкви е създадено във Виенския университет през 1971 г. То провежда конференции веднъж на две години.
