На днешния празник Рождество на Пресвета Богородица преди 113 години - 8 септември 1898 г. - Българският екзарх Йосиф I е извършил тържественото освещаване на новата църква „Св. Стефан”. На този ден се чествал и именният ден на българската княгиня Мария-Луиза, съпруга на княз Фердинанд, което придавало още по-голяма тържественост на празника.
Българската гордост – уникалната желязна църква - била сравнително бързо построена с голям ентусиазъм и забележителна жертвеност на множество дарители. Разположена е перпендикулярно на брега на Златния рог, като олтарната апсида тогава е била само на 2-3 м. от морето. След насипване по брега на Златния рог през 80-те години на миналия век между храма и водата е прокаран път и има зелено пространство.
Размерите на църквата са: дължина 28 м. и широчина 14 м. Формата й е продълговата с къси странични криле. Над преддверието се издига елегантна 24-метрова камбанария, в която били поставени шестте камбани. Цялата метална конструкция на църквата тежала 500 тона и външно била боядисана в сивосинкав цвят.
В тържествената богослужба заедно с екзарха взели участие българските архиереи: Григорий Доростолски и Червенски, Симеон Варненски и Преславски, Константин Врачански, Григорий Пелагонийски, Гервасий Сливенски, Методий Старозагорски, Авксений Велешки, Иларион Неврокопски и бившият Скопски митрополит Максим (по това време управляващ Ловчанска епархия, а после Пловдивски митрополит). Присъствали много гости от княжество България, от Македония и Одринска Тракия.
Екзарх
Йосиф произнесъл прочувствено слово: „Това не е обикновена църква. Това
е храм на възраждането на българския народ; паметник, който съхранява в пазвата
си праха на мъжествените и самоотвержени великани и труженици; монумент на
полувековен труд, борби, стадания и надежди; венец, изплетен от вярата,
надеждата и любовта на българския народ; съсъд на свещения завет на доблестни и
боголюбиви пастири; съсъд на велеславния и непоклатим дух на плеядата духовни и
мирски труженици, емблемиран с твърд и неподатлив метал”.
От 1 септември т. г. храмът беше затворен за дългоочаквания ремонт на фасадата и на вътрешността. Преди няколко години бяха реставрирани иконите в иконостаса и се поправи покривът. Сегашният ремонт ще бъде всеобхватен и ще се извърши до голяма степен с помощта на истанбулската община. Най-големият български дарител за храма през последните години - фондация „Българска православна църква 'Свети Стефан' в Цариград” - започна национална кампания за набиране на липсващите средства за реставрацията на прекрасния иконостас.
Средства могат да се превеждат и по банковите сметки на фондацията:
От 1 септември т. г. храмът беше затворен за дългоочаквания ремонт на фасадата и на вътрешността. Преди няколко години бяха реставрирани иконите в иконостаса и се поправи покривът. Сегашният ремонт ще бъде всеобхватен и ще се извърши до голяма степен с помощта на истанбулската община. Най-големият български дарител за храма през последните години - фондация „Българска православна църква 'Свети Стефан' в Цариград” - започна национална кампания за набиране на липсващите средства за реставрацията на прекрасния иконостас.
Средства могат да се превеждат и по банковите сметки на фондацията:
ЦКБ
АД
Клон „Химимпорт”
Ул. „Стефан Караджа” № 2, 1000 София
Банков код: CECBBGSF
Сметка в BGN: BG 61
CECB 9790 1071 3054 00
Сметка в USD: BG 08
CECB 9790 1171 3054 00
Сметка в EURO: BG 43
CECB 9790 1471 3054 00
