"Църковният проблем в Скопие не е решен със създаването на църквата на Йован Вранишковски", заяви в интервю за гръцкия уеб-портал "Пемптусия" Михаил Тритос, декан на Богословския факултет в Солун, цитиран от македонския вестник "Дневник". "Пемптусия" (името е взето от гръцкото понятие за "квинтесенция" - б. р.) е интернет-издание на Дружеството на приятелите на гръцкия манастир Ватопед, който се намира на Света Гора. Според М. Тритос църковният проблем в Македония трябва да се решава заедно с "разколническата църква в Скопие", която първо трябва да получи автономия, а след това и автокефалия като Охридска архиепископия.
Изказването на декана на Богословския факултет в Солун показва своеобразен обрат в курса, който Гръцката църква досега следваше към македонския църковен проблем, съобщава КРОСС, позовавайки се на оценките на македонските медии.
Професор Тритос, който преподава догматика, църковна история и междуправославни отношения, в началото се спира на проблема с национализма, който е заразил православните църкви на Балканите и се явява голямо предизвикателство за църковното съзнание. След това той разказва за зараждането на църковния проблем в Македония, за самоволното отделяне на местните епархии от Сръбската патриаршия и за създаването на паралелната църковна структура в страната, оглавена от бившия епископ на Македонската църква Йован Вранишковски, който понастоящем се явява член на Архиерейския събор на СрПЦ. Като осъжда категорично нарушаването на човешките и религиозните права лично на архиеп. Йован Вранишковски чрез многократните му арести в република Македония, в същото време Михаил Тритос посочва, че със създаването на каноничната структура на Сръбската православна църква в Македония проблемът не се решава. Според него разколническата църква в Скопие трябва да поиска прошка от Сръбската патриаршия за начина, по който действа при отделянето си, да приеме името Охридска архиепископия, която според М. Тритос от 12 век има чисто гръцки характер. След това на тази църква трябва да се даде широка автономия от типа на Естония и Финландия, както беше случаят и с Чехия и Словакия, "а след това, защо не, и автокефалия", след като тя наброява един и половина милиона православни вярващи. Така ще се затвори отворената рана върху тялото на Православната църква, подчертава професор Тритос.
Въпреки че македонските средства за масова информация оценяват интервюто на декана на БФ в Солун като повратно в гръцкото отношение към македонския църковен проблем, то всъщност е много балансирано и по същество не се отличава от позицията на Сръбската православна църква, защитавана до момента и отхвърляна от Македонските църковни власти: да се даде автономен статут на македонската църква под названието Охридска архиепископия, но като цяло тя да остане под юрисдикцията на Сръбската патриаршия. Новото в случая е споменаването на възможността за получаване на автокефалия в един по-късен етап, на което македонските архиереи настояват неизменно, а сръбската страна отхвърля. Михаил Тритос дипломатично не споменава каква ще е ролята на "Охридската архиепископия на архиеп. Йован Вранишковски", който е титулуван и "Скопски митрополит", в процеса на разрешаване на църковния въпрос. За сръбската страна пътят към автономия минава задължително през създадената от тях църковна структура в Македония, която е в канонично общение с останалите православни църкви, докато за македонците решаването на проблема по никакъв начин не е възможно чрез нея. Като стъпка в посока към сближаване на позициите между Македонската и Сръбската църква наблюдателите посочиха преди година факта, че Македонската църква включи в официалното си название "Охридска архиепископия" и така официално сега тя се именува "Македонска православна църква - Охридска архиепископия".
