Новооткрит погребален покров подлага на съмнение автентичността на Торинската плащаница

Археолозите за първи път откриха в Йерусалим погребален саван от времето, когато Христос е бил разпънат на кръста. Това откритие хвърля нова светлина върху погребалната практика през този период и подлага на ново, още по-сериозно съмнение автентичността на Торинската плащаница.

Интересно е, че подобни погребални савани са откривани и преди в библейските земи, но това е първият открит в Йерусалим. Според изследователите  плетката и дизайнът на савана са напълно различни от тези на Торинската плащаница. Радиовъглеродният анализ на новооткритата плащаница недвусмислено показва, че тя е от периода на Христовата кръстна смърт. Изработена е с една от най-елементарните плетки, докато Торинската плащаница ползва плетка с диагонално преплитане, което според текстилните експерти е технология, използвана близо 1000 години след Христа.

Другата съществена разлика между новооткритата плащаница и тази от Торино е, че Торинската се състои само от една секция – едно парче плат, а новооткритата е съставена от няколко секции – парчета плат, като има специална отделна секция за главата. Професор Шимон Гибсън, археологът, който разкри гроба с новата находка, споделя, че откритите в другите райони погребални савани са подсказвали, че дизайнът на плащаниците от времето на Христос е твърде различен от Торинската плащаница. Сега с новооткрития саван в Йерусалим това предположение се е потвърдило.

Това откритие сериозно разклаща направения наскоро нов пробив от експерта на Ватикана Барбара Фрайл, която заяви, че е открила надпис на Торинската плащаница. Според нея компютърният анализ на надписа показва почти незабележим надпис на гръцки, арамейски и латински, който гласи „Иисус от Назарет”. Веднага след публикуването си това откритие беше подложено на критика от мнозина изследователи, а сега новооткритият саван ще даде допълнителни аргументи на критиците.

Йерусалимският погребален саван е открит в запечатана секция на погребална пещера в долината Хином, намираща се край Стария град в Йерусалим, от археолози от Еврейския университет и от изследователския център Олбрайт. ДНК тестът на костите на погребания показват, че той е страдал от проказа и е починал от туберкулоза. Това е вероятната причина, погребалната му камера да бъде запечатана, благодарение на което до нас е достигнал не само саванът, но и част от косата на починалия.

Професор Гибсън посочва също така, че новото откритие коренно преобръща досегашната представа за погребалните практики в І век от Р. Хр. Палестина.

„Торинската плащаница е едно парче плат, изтъкано по технология, която е използвана в средиземноморския район през Средновековието. Йерусалимската плащаница потвърждава известна вече текстилна практика, различна от тази на Торинската плащаница, което подлага автентичността на последната на дълбоко съмнение. Нашата плащаница показва, че практиката да имаме два различни савана – един за главата и друг за тялото е била повсеместна и контрастира с плащаницата от Торино, която е едносъставна. Отделната секция за главата е била важна и необходима част от тогавашната практика, защото в случаите на мнима (клинична) смърт, когато „починалият” се е събуждал, е имал възможност да свали савана от главата си и да вика за помощ”, уточнява проф. Гибсън (без да искаме да омаловажим изследванията на учения, това твърдение може да се отдаде на неговата нехристиянска принадлежност, защото то, както и следващите му твърдения, насочва към съмнение в действителността на Христовото възкресение - б. р.).

Според него подобни пробуждания на „починалите” са се случвали в античността, тъй като тогава не са разполагали със средствата на съвременната медицина. Това намира потвърждение в древните равински текстове, в които се говори за хора, които се „събуждали” по чудесен начин и живели много години след това. Древната традиция по времето на Христа е била, член от семейството да посети гроба на починалия на третия ден от смъртта му, за да се убеди, че той наистина е умрял. Потвърждение на тази традиция виждаме и в евангелската история, където учениците на Христос посещават гроба Му на третия ден след кръстната Му смърт.

Долината Хином, където е открита Йерусалимската плащаница, традиционно е отъждествявана със смъртта. Така например в Евангелието от Матей, тя е наречена Akeldama, което означава „Кръвна нива”, т. е. мястото, където се обесва Юда. Склонът е надупчен от погребални камери от римската епоха, издълбани в скалата. Тук някога езическите племена са принасяли живи деца на божеството Молох (бог на слънцето, огъня и войната). В древния Израил са наричали долината Gehinnom (букв. земята на Еномовите синове, откъдето и понятието геена - б. р.), еврейското наименование за ад. На това място също така евреите са пускали „козела на отпущението” в деня на „очищението”.

Превод: В. Каравълчев