Центърът за изследване на религиите при
СУ „Св. Климент Охридски”ОБЯВЯВА
Конкурс за участие вІ ЛЯТНА ШКОЛА НА СУ „РЕЛИГИЯ И КУЛТУРА”Лятната школа ще се проведе през периода 27 август – 2 септември 2009 г. в гр. Чепеларе, Смолянска област, в рамките на проекта „Научни подходи към взаимовръзката нормативен текст – социокултурен контекст в изследванията на религиите” с научен ръководител доц. д-р Симеон Евстатиев от Катедрата по арабистика и семитология при СУ „Св. Климент Охридски”. В школата ще вземат участие утвърдени и млади учени, студенти и докторанти, чиито интереси и/или специалности са свързани с изучаването на религиите от различни дисциплинарни перспективи.
√ ИЗИСКВАНИЯ за участие на студенти в Лятната школа:► Да бъдат студенти в ОКС „бакалавър” (ІІ–ІV година на обучение) или „магистър”.
Проектът насърчава кандидатстването на студенти от различни специалности предимно в следните факултети на СУ „Св. Климент Охридски”: Факултет по класически и нови филологии, Философскифакултет, Исторически факултет и Богословски факултет.
► Да са преминали успешно процедурата по селекция, която бъде осъществена от междуфакултетска Експертна комисия на СУ в състав: проф. дфн Александър Федотов, проф. дфн Владимир Градев, доц. дфн Пламен Макариев, доц. д-р Симеон Евстатиев, доц. д-р Галина Русева–Соколова и гл. ас. Костадин Нушев. Селекцията на кандидатите ще се извърши на два етапа: по документи и (с преминалите успешно първия кръг) чрез интервю. Необходими документи:· АВТОБИОГРАФИЯ на кандидата, включваща досегашно образование, интереси, опит, владеенне на чужди езици, както и информация за контакт: адрес, e-mail, (мобилен) телефон;
· МОТИВАЦИОННО ПИСМО (до 2 печатни страници, 3600 знака), представящо интереса на кандидата към проблематиката, която ще бъде предмет на Лятната школа. Информация за нея и цялостния проект е дадена в Приложение като стр. 2 от настоящата обява. Приложението може да видите също на долупосочения адрес за подаване на документи, както и на следния интернет адрес <www.cisp-bg.org/csr.summerschool.2009>.Документите се подават лично в плик с формат А4, адресиран до Експертната комисия за Лятната школа „Религия и култура” при г-жа Лора Минчева, инспектор в Катедрата по арабистика и семитология при СУ на адрес: 1303 София, Бул. „Тодор Александров” №79, тел. 02 / 980 43 57. Всички така подадени документи по процедурата задължително се изпращат като приложения във формат MS Word и на следния e-mail адрес: csr.summer.school@cisp-bg.org (темата на писмата да бъде по модела “I.Ivanov.Application”, а файловите имена съответно: “I.Ivanov.2009.CV” или “I.Ivanov.2009.Motiv.Lett.”).√ КРАЕН СРОК за подаване на документите по кандидатстването: 1 юли 2009 г.СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА РЕЛИГИИТЕ
Бул. „Тодор Александров” 79
1303 София, каб. №37Тел./факс: ++ (359 2) 829 37 82ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА РЕЛИГИИТЕ, СУПърва лятна школа „Религия и култура” – 2009 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Проект: „Научни подходи към взаимовръзката нормативен текст–социокултурен контекст в изследванията на религиите”, ръководител доц. д-р Симеон Евстатиев
Проектът е насочен към решаването на проблема с все още съществуващата у нас монодисциплинарност на научните подходи към взаимодействията между религия и култура чрез рефлексия върху зависимостите между (нормативен) текст и социокултурен контекст.
Развитието на фундаменталните научни изследвания по проблема за различните исторически и съвременни контекстуализации на нормативните религии налага надмогването на някои конвенционални теории за модернизацията и развитието. Те все още доминират в отделни дисциплинарни академични сфери у нас, където „по инерция” се изповядва марксистко-ленинското схващане, че религията е част от една „идейна надстройка”, която е осъдена да отмре заедно с „носещите” социалните и икономически формации. Освен от инструментализацията на религията, неяснотите са резултат от недостатъчното отчитане на дадения конкретен социален контекст, съчетано с краен, най-често текстово ориентиран, есенциализъм и предоверяване на модернизационните теории. Това създава проблеми както пред историческото изследване на религиите, така и пред разбирането на тяхната връзка с модерността.
В метанаучна плоскост силно изразената монодисциплинарност в изследванията на религиите у нас, свързана с липсата на достатъчна комуникация между различните научни общности, води до паралелното, „сепарирано” съществуване на богословски, исторически, филологически, философски, културологичен, социологически и други подходи в изследванията.
Липсва необходимата степен на сътрудничество, както и достатъчно взаимно обогатяване в методологически план, недостатъчна е саморефлексията, която по необходимост изисква „оглеждане” в оценката на околните. В един друг смисъл са налице видими и невидими разделителни линии между изследователите, които работят в конфесионален дух, и онези, развиващи дейността си в секуларизирани академични парадигми. Една от проявите на несъизмеримост, а понякога и на несводимост на дискурсите, разгръщани в рамките на тези два типа подходи, е именно различната постановка на отношението нормативен текст–социокултурен контекст.
Назряла е академичната необходимост от взаимно „отваряне” на изследователските общности, които работят в различни парадигми при изследванията на религиите, както и от по-задълбочено взаимно опознаване, целенасочено сътрудничество и обмен на научни идеи. Темата е повече от „актуална”, защото навсякъде по света, даже все по-видимо и в традиционно секуларистка Европа, религията е източник не само на идентичност, но и на основни светогледни нагласи и възгледи за света. Във възход са както ортодоксалните, така и фундаменталистките движения, които се опитват да реуниверсализират религията съобразно нейния нормативен текст, откъсвайки я от дадения културен контекст. Това поражда редица въпроси и води до различни последици, свързани с „откъсването” на религията от дадения нормативен текст. Сред най-характерните проявления на тези противоречиви тенденции в съвременния свят е силно изразената динамика на отношенията между религия и култура, засвидетелствани в толкова разнообразни процеси като възраждането на исляма, християнското пробуждане от евангелистки тип и индуския национализъм.
Настоящото изследване търси интердисциплинарен баланс, като подходите на класическите текстово ориентирани изследвания (историко-филологически, теологически, философски) се съчетават с характерни за антропологията и етнографията контекстуални методи.
Предвиждат се отделни приложни изследователски компоненти, "конкретни изследвания” (case studies) и анализ на „ключови събития” (key events). Ще се работи също през парадигмата на комуникативното действие и посредством херменевтични и интеркултуралистки подходи.
