Мобилно меню

4.3846153846154 1 1 1 1 1 Rating 4.38 (13 Votes)
1.jpgЕнорийският свещеник Петър Гарена чете текстове от Евангелието на Йоан в Кърджали в градинката пред църквата на 7 езика, в това число и на турски, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.

„Христос йурулду” и „Йурулду Иса”, това е поздравът „Христос возкресе” на архаичен турски, каза поп Гарена пред микрофоните извън храма. Той приведе железни аргументи от историята ни на смълчаните миряни, за да ги убеди за пореден път, че верската толерантност е неизменна черта от българския характер. „След завземането на Европа от Султаната турците харизват Църквата на гърците – те да ни управляват в религиозно отношение. И тогава българските отци от времето на Възраждането, за да издействат самостоятелна Екзархия, обръщат читанките и предпочитат да служат на турски, вместо на гръцки”, обясни попът. Той посочи още, че така във Варна до Освобождението църковните служби са се водили изцяло на турски език.

„По сведения на свещеници, турците като влезели в църквата и като видели една книга, написана на техните ченгелчета, не я закачали, мислели, че е тяхна. Става въпрос за напрестолното Евангелие, което било написано на турски език”, разказа отчето. Той припомни още, че „днес на някои места българският народ все още е двуезичен” и посочи за пример Бесарабия, където се говори на български, но в църквата се служи на турски. Освен това в южната ни съседка Турската Православна Църква била много влиятелна и обхващала над 8 милиона души. „На днешния ден – Възкресение Христово, Евангелието се чете извън храма на различни езици, за да чуе светът какво представлява нашата вяра. Християнството е добронамерена религия и няма какво да крием вътре в храма, поясни отец Петър. „Да говорим за нашата религия на китайски ли, ами в Кърджали няма нито един китаец, има турци. Аз до голяма степен съм свързан и с българите, които живеят в Турция. Но винаги има опасност, че когато изметеш, след теб ще мине някой тъпанар и пак ще хвърли боклук, хората са свикнали с мръсотията си”, многозначително се аргументира ексцентричният свещеник.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33h89 

Разпространяване на статията: