Културно общество „Поп Кръстю – Ловеч“, Фондация „Граждани срещу насилието“ и Църковно-историческият и архивен институт при Българската патриаршия се обявиха срещу злоупотреби и фалшификации, свързани с Васил Левски. Те коментираха въпроси по темата на пресконференция в БТА. Според Васил Колев, председател на Фондация „Граждани срещу насилието“, вписването на образа на Левски в Разпятието на паметника му в с. Голям Извор, обл. Ловеч, е грубо нарушение на християнската символика. Г-н Колев отбеляза, че според канона кръстът е оръдието, на което Христос е изкупил греховете на човешкия род и затова на него не може да бъде сложен друг образ, освен този на Спасителя. Имената на членове на местния революционен комитет, изсечени на паметника, са на хора, които издават революционната организация, а някои от тях и самия Левски пред Софийския съд, се посочва още в статия на г-н Колев във в-к Литературен вестник от миналата година.
Според материала съдебните протоколи са категорично доказателство за предателството на тези хора. Вместо на предателите, смята г-н Колев, паметник трябва да се постави на смелите и честни революционери от с. Голям Извор като поп Стефан Диков (заклел комитетските дейци в дома си), поп Димитър и баща му Петър, Стоян Съйков, Лалю Пеев, Моньо Симеонов.
Според ст.н.с дин Христо Темелски от Църковноисторическия и архивен институт друга фалшификация, свързана с Левски, е представянето за негови богослужебни одежди от Сопотския манастир „Свети Спас“, експонирани в документалната изложба „Дяконът“ миналата година.
Според г-н Темелски това не са богослужебните одежди на Дякона. Сред аргументите си за тази теза той посочи, че на 24 ноември 1858 г. в Сопотския манастир „Свети Спас“ Васил Кунчев е бил само постриган за монах под името Игнатий, а през 1859 г. в Карлово е ръкоположен в йеродяконски чин от тогавашния Пловдивски митрополит Паисий.
Като йеродякон той е служил в църквата „Св. Богородица“ в Карлово и е живял заедно с вуйчо си архимандрит хаджи Василий в метоха на Хилендарския манастир в Карлово. Това обстоятелство според г-н Темелски показва, че Левски не е пребивавал и служил в Сопотския манастир „Свети Спас“ и съответно не е имал там дяконски богослужебни одежди. Такива одежди той е имал в църквата „Св. Богородица“ в Карлово, където е служил, и според тогавашната практика те са били църковно притежание, а не негови лични.
Още по темата за богослужебните одежди на Дякона – тук и тук.
