Около 300 са храмовете и параклисите в България, които носят името на Света Петка или Света Параскева – това съобщи Неврокопският митрополит Натанаил. Три са празниците през годината, на които се чества паметта на светици с това име. На 26 юли Българската православна църква чества Св. преподобномъченица Параскева Римлянка. На 14 октомври е празникът на Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска. На 28 октомври е празникът на Св. великомъченица Параскева от Икония, Мала Азия.
Св. преподобна Параскева Епиватска, чиято памет празнуваме днес, е наричана от нашия народ и Петка Българска. Тя е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят. Живее през ХI век в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за голямата почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Византийската империя пада под властта на участниците в Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.), мощите на преподобната Петка са пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица под османска власт през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин (Видин), столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази крепост в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи от султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата са пренесени в Цариград в 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те са съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите на светицата са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
На снимката горе: Обновеният манастир "Св. Петка" над с. Клисура край гр. Банкя, София, с игумения монахиня Филотея.
