Българската православна църква отбеляза с две тържествени архиерейски литургии 1700-годишнината от Първия вселенски събор, свикан в Никея през 325 г. Първото честване се проведе в Пловдив на 31 май, а второто - в София на 1 юни.
В събота, 31 май, когато се чества св. апостол Ерм, обявен за покровител на Пловдивска епархия, митр. Николай оглави тържествата в ръководената от него епархия. С него служиха трима митрополити на БПЦ - Старозагорски Киприан, Доростолски Яков и Сливенски Арсений, както и епископите Велички Сионий, Белоградчишки Поликарп, Маркианополски Богослов и Смолянски Висарион.
Честванията уважиха и гости от поместните православни църкви - митрополитът на Марония и Комотини (Гюмюрджина) Пантелеймон от Гръцката църква, Сафитски епископ Димитрий от Антиохийската патриаршия, митрополитът на Тамасос Исайя от Кипърската църква, Брегалнишкият митрополит Иларион от Православната църква в Сев. Македония. Като представител на Румънския патриарх в богослужението участва и о. Нелуц Опря. Служиха и множество свещеници от Пловдивска епархия. Богослужебните песнопения изпълниха митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ и т. нар. византийски хор „Нектарий протопсалт” от Букурещ.
В словото си Пловдивският митрополит каза, че въпреки че БПЦ не е отишла на събора в Крит през 2016 г., "смутена от някои формулировки в предварителните документи относно единството на Църквата", според него диалогът за църковно единство трябва да продължи. Това обаче ще стане по-бавно "поради липса на богопослушен император, който да модерира дебата". Митр. Николай коментира и църковния проблем и войната в Украйна с думите: "По времето на Първия вселенски събор не са съществували нито Москва, нито Киев, но нека си представим за миг, че са съществували, че епископите на тези два града са се явили в Никея и като последна точка в дневния ред са помолили събора да реши спора между тях за това кой измежду двамата има повече чест и повече власт в Църквата, респективно над събрата си от другия град. Как мислите, какво биха им отговорили останалите 316 Богоносни отци?"
В неделя, 1 юни, когато се чества паметта на светите отци от Първия вселенски събор, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил оглави празничната литургия по повод 1700-годишнината от събора в храм-паметник "Св. Александър Невски". С него служиха митрополитите Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Западно- и Средноевропейски Антоний, Неврокопски Серафим, Старозагорски Киприан и Видински Пахомий, както и епископите Мелнишки Герасим, Константийски Михаил, Велбъждски Исаак, Знеполски Мелетий, протосингелът на Софийска митрополия архим. Йоан, ставр. ик. Нелуц Опря, представител на Румънския патриарх у нас, и множество свещеници. Патриархът огласи патриаршеското и синодално послание, в което се казва, че "Първият вселенски събор в Никея окончателно утвърждава и зададения още с Апостолския събор в Йерусалим модел на съборността като неизменен принцип на живота и функционирането на тялото на Църквата. В основата на този принцип лежи уверението на Самия Господ Иисус Христос, че „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20)."
Историческа справка: Първият вселенски събор в Никея е свикан от римския император св. Константин Велики, за да умиротвори християните в империята, разделени от множество ереси, най-голямата от които била арианската. Съборът започва заседанията си на 20 май 325 г. Записи на заседанията не са водени, затова няма запазени актове. На събора присъствали около една шеста от епископите в Римската империя, повечето от източната част - арианстващи и православни. Историците съобщават, че след встъпителната си реч императорът заповядал да бъдат изгорени всички постъпили до него писмени оплаквания от страна на епископите един срещу друг, "защото обвиненията ще имат своето време в деня на великия съд, а съдия ще бъде Онзи, Който тогава ще съди всички. А на мене, бидейки човек, не е позволено да поема такова изслушване върху себе си, когато става дума за йереи, обвиняващи и обвинявани, които най-малко от всички трябва да се показват в такава светлина. И тъй, нека, като подражаваме на божественото човеколюбие, чрез взаимно опрощение изтрием обвиненията един срещу друг... и да се заемем с въпросите на вярата, заради които сме се събрали тук" (Созомен). На събора е утвърдена първата част от Символа на вярата, включващ термина "единосъщен на Отца" по отношение на Сина, обща дата за празнуването на Пасха, както и 20 правила за църковния живот.
