Над сто души участваха на 24 април в обществено обсъждане, организирано от Министерството на образованието, във връзка с въвеждането на задължителен учебен предмет Добродетели и религии. Във форума взеха участие Негово Светейшество Българският патриарх Даниил, главният мюфтия д-р Мустафа Алиш Хаджи, депутати, деканите на богословските факултети в София и Велико Търново, общественици, директори на училища, учители, представители на неправителствени организации, родители. Модераторът на срещата Харалан Александров обяви целта на срещата: да се успокоят страстите по темата и да се постигне договореност за промени в Закона за предучилищното и училищното образование.
При откриването на срещата министърът на образованието Красимир Вълчев доста общо описа параметрите на новия учебен предмет, който ще е с философска и етическа насоченост и ще дава знания за религиите. Целта му е засилване на възпитателното въздействие върху учениците, които трябва не само да бъдат образовани в училище, но и да станат добри хора.
Министърът изрази съжаление, че МОН сега няма готовност с концепцията на дисциплината Добродетели и религии, но ще направи това до 8 май.
Повече детайли за новия учебен предмет г-н Вълчев даде извън дискусията, по време на брифинг с журналистите. Там той обясни, че родителите ще избират за децата си между три програми: православно християнство, ислям и история на религиите. Учебните програми и учебниците по Религия, създадени през последните пет години, ще бъдат преработени. Новият предмет ще наложи законодателни промени, които МОН ще внесе в Народното събрание през май. Очаква се депутатите да ги гласуват есента. Предстои изготвяне на учебни програми и учебници, което ще отнеме време. Министър Вълчев очаква новият предмет да влезе в училищата през 2026-2027 г.
Неясната визия за новия учебен предмет зададе и посоката на обсъждането. Изказванията бяха по принцип – за и против обучението по религия. Свои изложения по темата направиха патриарх Даниил и главният мюфтия. Те застъпиха тезата за задължително религиозно ограмотяване на учениците по християнство-православие и ислям.
Главният мюфтия изтъкна като аргумент, че днес религията може да бъде използвана за цели, които не са ѝ присъщи и дори за оправдаване на насилие. Изучаването на религия-ислям в училище ще попречи на тази злоупотреба. От страна на православните участници не бяха изказани опасения, че с православието може да се злоупотребява и то да се използва за оправдаване на насилие.
Ангажирани от МОН социолози представиха изследване на „Тренд“ за нагласите на обществото към въвеждането на премета Религия като задължителен. Според него 57% от българите одобряват подобно предложение, като по-младите респонденти са по-резервирани към идеята.
Категорично зад задължителното религиозно образование в училищата застанаха депутати от управляващата коалиция. Те заявиха, че безрезервно подкрепят действията на министър Вълчев, защото присъствието на предмета Религия в училище е европейска практика, към която е време и ние да се приобщим. Това е връщане към традициите на българското училище преди 1944 г. и така най-накрая ще се отмени атеистичното влияние върху училището, заявиха политиците. Чуха се и опасенията на някои от присъстващите, сред които Елисавета Белобрадова, акад. Н. Денков, Р. Джераси от израилтянската общност и др., че не бива да се бърза, а следва да се подготвят педагогически кадри, да се разработи методология за предмета, да се помисли за цялостното въздействие на новата дисциплина върху образователния процес.
В отговор ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев заяви, че СУ има готовност и възможност да запълни липсата от педагогически кадри, още повече ако това се постави като политическа задача. Той обаче също отбеляза, че е необходимо да се тръгне в тази посока, но всичко следва да се обмисли и прецизира, за да бъде силен стартът на новия предмет.
Готовност да осигури кадри за новата дисциплина изрази и проф. Магдалена Легкоступ, декан на Православния богословски факултет на ВТУ.
Идеята за задължителен предмет Религия получи подкрепата и на местната власт в лицето на Ивайло Симеонов – кмет на Елин Пелин и член на УС на Националното сдружение на общините в Република България, и на Александър Ненов – зам.-кмет на общ. Костинброд.
Категорична подкрепа за действията на министър Вълчев изрази и Диян Стаматов, директор на 119 СУ и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България. „Г-н Вълчев, имате подкрепата на всички директори на училища. Бъдете по-смел!“, заяви Диян Стаматов.
Чуха се и мнения против задължителното изучаване на религия в училище. Сред тях бяха Ирина Манушева – автор на отворено писмо, в което се настоява религията да остане избираема дисциплина, Жени Лазарова – психолог, според която изучаването на религия не подпомага формирането на личността, а добър човек е психично здравият. Според нея е по-важно да се работи за развиване на психосоциалните умения на учениците в начален етап. Иван Калчев от Зелено движение заяви, че БПЦ няма моралното право да се намесва в образованието заради връзките си с ДС.
Други участници в обсъждането изразиха опасения от индоктриниране на учениците, прокарване на чужди интереси през обучението по Религия, както и че този учебен предмет няма да развива учениците в достатъчна степен и не ги подготвя за живота в дигиталната ера. Сред спорните теми беше и тази в какви точно добродетели ще се възпитават децата, как ще се намери балансът между наука и религия, каква методика на възпитание ще се прилага, колко добродетелни трябва да са учителите по предмета и т. н.
Мненията на тези, които изразиха опасения от начина, по който ще се провежда задължително религиозно образование в училищата, бяха погълнати от общия хор на подкрепящите реформата на министър Вълчев. Техните очаквания са, че чрез тази дисциплина ще се промени към добро моралният облик на обществото и ще се решат проблемите с насилието, зависимостите и безпътицата сред младите хора.
Учители по Религия от няколко населени места разказаха за своите успехи в облагородяването на учениците и местните общности.
Дискусията продължи пет часа – два часа повече от очакваното, като беше дадена думата почти на всички, които искаха да говорят. Макар и продължителна, кръглата маса не стигна до конкретни изводи, тъй като организаторите в лицето на министър Вълчев и МОН не предоставиха ясна информация за предмета, която да се дискутира от събралите се експерти. Създаде се впечатление, че целта на срещата е да се видят емоционалните нагласи към темата за религията в училище и към идеята за промяна в закона за образованието. Макар че последното беше обявено от модератора като основна цел на форума, не бяха огласени предложенията за промени в закона.
Все пак беше подчертано, че форумът е първият от поредица срещи за обществено обсъждане на новия учебен предмет и начините за неговото въвеждане в българското училище.
