Днес сред другите членове от проектоустава на БПЦ, гласувани с голяма бързина, прибързано е била приета и главата, създаваща нова институция в БПЦ – архиерейски събор. Този нов орган е бил вмъкнат от някои митрополити в проектоустава между първата и втората сесия на Църковно-народния събор. Ведомството на архиерейския събор е формулирано много общо – виж по-долу. Някои от делегатите-неархиереи са изразили несъгласие с установяването на новия орган, но протестите им са били парирани с мотива, че трябвало на тази сесия да се гласува целият устав и нямало време за "излишни обсъждания".
Институцията "архиерейски събор" я има например в Руската, Сръбската и Гръцката църква, но нейното съществуване има своите основания и традиция. В Гърция и Русия има голям брой епархии (80 в ГПЦ и над 150 в РПЦ) и не всички епархийски архиереи могат да участват в състава на Св. Синод. В Гърция съставът на Св. Синод (от 12 митрополити) се променя всяка година на чисто ротационен принцип, но висш ръководен орган остава Архиерейският събор. Архиерейският събор е висш ръководен орган и в Руската църква. В България е прието всички епископи с епархии да се наричат митрополити и всички те участват в Св. Синод. От промените в Устава не става ясно в какво йерархическо отношение едни спрямо други са решенията на Архиерейския събор, на Св. Синод и на Църковния събор.
Участници в събора споделиха опасението си, че у нас няма предпоставки за създаването на Архиерейски събор, защото всички наши митрополити влизат в състава на Св. Синод, а извън него остават само малцината викарийни епископи и епископите „на разположение”. Според тях, въвеждането на Архиерейския събор в българската практика цели той да измести Църковно-народния (или Църковния, според новия устав) събор и архиереите да управляват сами Църквата без участието на нисшия клир и народа.
Предварително предложение на комисията:
Глава V
АРХИЕРЕЙСКИ СЪБОР
1. Архиерейският събор се състои от всички архиереи- митрополити и епископи на БПЦ- Патриаршия. Всеки архиерей има право да внася предложения за реда по разглеждане на процедурни и протоколни въпроси.
2. Архиерейският събор се свиква от Българския патриарх по решение на Св. Синод, когато намери за необходимо.
3. Св. Синод извършва подготовката по свикването на Архиерейския събор.
4. Председател на Архиерейският събор е Българския патриарх или упълномощен от него епархийски митрополит. Ако патриаршеският престол е вдовстващ или овакантен, председател на Събора е Наместник-Председателя на Св. Синод.
5. Никой от архиерейте, членове на Архиерейския събор, не може да се откаже от участие в заседания, освен в случай на болест или друга важна причина,която се признава от Събора за уважителна.
ВЕДОМСТВО И ЗАСЕДАНИЯ НА АРХИЕРЕЙСКИЯ СЬБОР
1. Архиерейският събор се занимава със следните въпроси:
1.1. запазване чистотата и неповредеността на православното вероучение и нормите на християнската нравственост
1.2. запазване на догматическото и каноническото единство на БПЦ- Патриаршия
1.3. канонизация на светци и утвърждаване на богослужебни последования
1.4. изразяване на пастирска загриженост по проблеми на съвременността
2. Съборът има бюро, състоящо се от Българския Патриарх , двама еп. митрополити и двама епископи, избрани с явно гласуване.
2.1. Бюрото носи отговорност за провеждането на Събора, като предлага дневния ред, програмата и правилника за провеждането на заседанията на Архиерейския събор.
2.2. Внася предложения за реда на разглеждане на процедурни и протоколни въпроси.
3. Секретар на Събора е Гл. секретар на Св. Синод. Ако Гл. секретар няма архиерейски чин Съборът избира секретар от членовете на Св. Синод. Той носи отговорност за осигуряването на Събора с необходимите работни материали и за водене на протоколите. Протоколите се подписват от Председателя на Събора и членовете на бюрото.
4. Заседанията на Събора председателства Българския Патриарх или упълномощен от него член на Бюрото.
5. Решенията на Събора се приемат с обикновено мнозинство, с явно гласуване. Когато гласовете са разпределени по равно за решаващ се приема гласа на Председателя. По догматически въпроси решения се взимат с две трети от гласовете на присъстващите членове на Събора.
6. Заседанията на Архиерейския събор са валидни при кворум от 2/3 от архиереите, членове на Събора.
7. Решенията ня Архиерейския Събор влизат в сила от деня на публикуването им в "Църковен вестник".
