Слово на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан на опелото на ставрофорен иконом Ангел Ангелов в храм „Света Софѝя“, 29 ноември 2021 г.
Отново и отново се изправяме пред тайнството на смъртта и разбираме думите на великия старозаветен проповедник: смъртният ден не е във властта на човека. Един друг старозаветен праведник възкликва: Господи, дал си ми дни колкото педя и векът ми е като нищо пред Тебе. Свети пророк Исайя ни казва: разгласяй, че всеки живот е като полска трева и всичката му красота е като полско цвете. Стоейки пред ковчега на нашия любим събрат и съслужител, новопреставилия се в Господа ставрофорен иконом Ангел Ангелов, ние разбираме една основна истина: че Господ не ни е питал дали искаме да дойдем в този свят и да живеем този живот, така и не ни пита дали искаме да си тръгнем оттук. Затова и в навечерието на празника на св. Климент Охридски, който е монашеска похвала и архиерейска слава, Господ откъсна едно от красивите Си цветя от земната Си градина, за да го посади в Своята красива божествена градина, в Царството Божие. Смъртта на един свещеник, на един духовник е печално събитие и тя се преживява сложно, защото е свързана с раздяла с любима и важна личност в нашия живот. Смъртта на един духовник е загуба – загуба за домашната църква, загуба за неговия храм, загуба за неговата енория, за епархията и в крайна сметка загуба за светата Църква.
Преди да станем духовници, ние бяхме миряни и знаехме какво значи да намериш човека, а още повече да намериш духовника. И като го намериш, да се прилепиш до него, защото разбираш, че той е този човек, който ще те води по пътя към спасението. Когато този човек напусне пределите на земния си път, тази празнота и липса не може да се замени. Но ние имаме упованието и надеждата, че Бог прибира Своите Си човеци в Царството Божие и ако те имат дръзновение пред Бога, няма да оставят никого, а още повече с молитва ще се застъпват пред престола на Всевишния.
Иконом Ангел Ангелов е свързан с нашата епархия, защото е роден на 27 февруари 1962 г. в град Добрич. Израснал в православно семейство, той завършва училище в София, а сетне се насочва към Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва го прекрасно и решава да се отдаде на преподавателска дейност като хоноруван асистент в катедрата по Християнска апологетика. През 1997 г. Доростолският митрополит Иларион, тогава Траянополски епископ, го ръкополага за дякон и свещеник. Неговото служение започна в храма „Света Троица“ в кв. „Суходол“, а сетне продължава в храма „Св. Мина“ в „Модерно предградие“, където заедно с другите свещенослужители утвърждава тази енория. По онова време отец Ангел специализира в Старокатолическия факултет в Берн, Швейцария, където продължава своите научни занимания. Но любовта към свещенството, към пастирството, са първостепенни за него и той продължи своето служение на духовник.
В този старинен храм, посветен на Божията Премъдрост, той дойде да служи през юли 2004 г. и служението му тук продължи до края на дните му, когато Господ го прибра при Себе Си. За своето усърдно служение ръководството на Софийска епархия в лицето на Негово Светейшество блаженопочиналия патриарх Максим му дава офикията протойерей за храмовия празник през септември 2005 г., а през 2009 г. аз имах честта да му дам офикията иконом. После Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, в битността му на Русенски митрополит, през 2011 г. го направи ставрофорен иконом. Той служи като протосингел на Софийска света митрополия до 2017 г., а сетне беше духовен надзорник на Софийска епархия, какъвто остана до края на живота си. През 2019 г., отново в навечерието на празника на св. Климент Охридски, му беше възложено послушанието да бъде председател на катедралния храм „Св. Неделя“, което той изпълни по мярката на силите си, съвместявайки всички други служения, до юли 2020 г.
Бедно е словото да изрази онова, което в няколко минути искаме да кажем. Отец Ангел беше човек, който можеше да представлява светата Църква по всяко време и на всяко място. Изпълняваше своето послушание където и да отиде – пред медии, пред обществени организации като Червения кръст, във важни за Църквата събития като Шестия църковно-народен събор или пък в многобройните инициативи, свързани с младежта, в поклонническото пътуване по пътя към св. Йоан Рилски и навсякъде, където бяха нужни проповед, слово и дело. Затова той ще остане в съзнанието ни, в паметта на светата Църква.
И сега, когато той толкова години се е молил тук, в този храм, и е извадил хиляди частици за живи и починали, идва време ние живите да изпълним своя дълг и да се помолим за упокоението на душата му.
Отец Ангел обичаше много светоотеческата литература, творчеството на свети Максим Изповедник, на свети Григорий Паламà. Много пъти ни е казвал, че животът на човека е мигновение между две вечности, които са думи на Платон. Толкова много обичаше свети Йоан Златоуст! Често си припомняхме, когато разговаряхме, как светителят отговорил на въпроса какво представлява свещенството: кой да го каже по-добре, ако не той! Свещеникът е ангел Божий, който приема в ръцете си Христос. Когато извършва светите тайнства, той заема своите ръце на Христос. Затова свети Йоан Златоуст ни съветва да бъдем толкова чисти, колкото ангелите, и да чувстваме, че сме с ангелите на небесата. Онзи удивителен въпрос във Второто слово на св. Йоан Златоуст за свещенството, когато го питат дали обича Христос. Обичам го, отговаря св. Йоан Златоуст, и никога не ще бъде възможно да не Го обичам, ала се боя да не прогневя Онзи, Когото обичам.
Именно тези думи обобщават онова, което можем да кажем в едно изречение за отец Ангел: той се стараеше да премине цялото време на своето служение в страх Божи и благоговение и така да постигне онази хармония между житието и името, което носи. Затова ни е скъп и мил, когато си отива. И затова се утвърждаваме в надежда жива във Възкресението на Господ Иисус Христос чрез думите на апостол Павел. Ние всички молим за Възкресението, но на никого сега не му се умира, защото смъртта е алогична. Нашата надежда е Христос. Христос е истината. Христос е живот. Христос е хляб. Христос е жива вода. Христос е светлина. Христос е възкресение. Христос е слава Божия. И всичко това го разбираме чрез живота на свещеника. Защото Божиите обещания в Иисус Христос са „Да!“. Божиите обещания са „Амин!“.
Бог да всели праведниците и нашия любим събрат свещенослужител отец Ангел в Божието царство. Искам да завърша това слово с думите, които звучат всяка сутрин от полунощницата, 17 катизма, 118 псалом: Твой съм аз, спаси ме, защото търсих Твоите заповеди!
Вечна и блажена да бъде паметта на отец Ангел! Амин!
Снимки: Стефка Борисова
