Мобилно меню

4.9529411764706 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (85 Votes)

EpAnastasiТази година Възкресение Христово беше посрещнато в необичайна обстановка – в тишината на дома или в храма, но далече едни от други. Предизвикателството на пандемията, което преобърна изведнъж живота на съвременните хора, се отрази тази година и в пасхалните послания на Св. Синод и на отделните митрополити.

Патриаршеското и синодално пасхално послание постави в центъра на вниманието извънредната ситуация, в която е поставен целият свят. „Изпитание е за всички нас да ликуваме с дивната вест за Възкресението и за победата над смъртта в дни, когато около нас има толкова много преждевременно погубен живот“, се казва в текста на Св. Синод. В него се посочва, че макар и да сме покрусени от случващото се, ние не бива да губим надежда и да се поддаваме на страха. Вярата в Иисус Христос, в Когото „имаше живот и животът беше светлината на човеците“ (Иоан 1:4), ни дава сили и дръзновение да свидетелстваме за Неговото Възкресение. „В деня на Възкресението отечески се обръщаме към всички вас и към цялото наше общество с послание за утеха в скръбта и надежда за вечен живот, със съпричастност към всеки, който е болен и страда, както и към всеки, когото пандемията е лишила от близки и обични на сърцето му роднини, приятели или колеги. Хилядолетният опит на светата Христова Църква ни учи, че нищо в сътворения от Бога свят не може да се осъществи без Божието съизволение, и ни насърчава във всяко явление от земния ни живот да виждаме знак на божественото човеколюбие, във всичко да търсим благия и спасителен за човека Божи промисъл“, се казва в патриаршеското и синодално послание.

Архиереите напомнят, че сполетялото ни бедствие може да бъде възможност „да намалим забързания ход на нашето всекидневие и да се помъчим да изправим своите пътища“. Посланието ни призовава като верни Божии чеда и съработници да даваме най-доброто от себе си за осъществяването на божественото домостроителство за света и творението, да сме изпълнители на Божията свята воля сред хората.

От няколко години освен Патриаршеското и синодално пасхално послание почти всички митрополити отправят и отделни празнични послания до своите епархиоти. Тази година и в тези пастирски слова, наред с радостта от Христовото Възкресение, присъства темата за пандемията и за предизвикателствата, които тя постави пред Църквата.

Сливенският митрополит Йоаникий в посланието си посочва, че „… на Възкресение Христово светлината изпълва небето и земята, и преизподнята, понеже Христовата светлина не може да се прегражда от стените, да се разделя от стихиите, да се помрачава от тъмнината. Христовата светлина е ден без вечер, ден безкраен – той навсякъде блести, всичко осветлява, от него нищо не се укрива…“.

Сливенският владика отбелязва, че изпитанието на пандемията е по Божие допущение. „У едни то поражда песимизъм, у други страх, а в трети задълбочен размисъл върху живота и делата им. Мнозина забравят мъдрите слова на св. Йоан Златоуст: Този, Който е допуснал изпитанието, Сам знае и времето, когато да го спре“.

Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф в обръщението си към вярващите в своя диоцез отбелязва: „Посланието ми тази година е различно, тъй като и тридесет и осмата ми Пасха с вас не е същата!“.

Владиката посочва, че както през вековете, така и сега славното Христово Възкресение дава надеждата за живот и спасение в Христово име, и цитира църковната песен: „Христе Боже, наистина Ти си животът и възкресението на човечеството!“. „Твърдо вярваме, че ако приемем тези думи и идеи, които представяме на съвестта си, те могат да променят нашия живот. Думите имат сила да променят живота ни, тъй като думите могат да изразят идеите, а идеите винаги са действени“, казва митр. Йосиф.

В посланието си той обръща внимание върху липсата на развитие и задълбочаване в духовния живот, върху липсата на промяна. Дори думите на св. Евнагелие не трогват душата на човека в дълбочина, но ето че времето на изпитания, каквото е днешното, ни дава възможност да погледнем на света и на себе си по друг начин: „Независимо колко бездейни се чувстваме, възлюбени в Господа, и колко разстроени изглеждаме в себе си и другите, дори като „затворници на надеждата у дома“, ние имаме живот в нас. Прегърнете св. Евангелие като настолна книга и този живот ще дойде с вас. Гледайте какво става в природата! Вижте пролетта – мила, животворна, как изглежда свежа, красива, дори изобилна, което е чудесна сила и идея и ние да обновим живота си“, призовава митрополитът.

Архиереят отправя до вярващите от своята епархия думи на утешение и подкрепа: „Тази година милиони благочестиви православни християни по целия свят прекарват животворящата Пасха Христова в изолация, много от които далече от своите домашни, близки и приятели. В такова трудно положение на епидемия и зараза ние също поддържахме св. служби в храмовете, но без физическо присъствие на вярващите и богомолците. Независимо от това, приятели в Господа, искам да ви уверя, че вие бяхте с нас духовно, мислено и в молитва, като празнувахме и този Великден заедно. Възкресението Христово е възобновяване на човешкото съществуване и подарък на вечността за всички ни. „Аз дойдох, за да имат живот и да имат в изобилие“ (Иоан 10:10) – казва Господ“.

Накрая митр. Йосиф уверено заявява: „Вярвам, че с Божията милост ние и светът ще удържим и това изпитание Жизнено важно е обаче да станем по-силни, докато го преодоляваме, да бъдем единни, духовно и телесно здрави, винаги имайки Бога с нас като Началник и чуден Съветник. „Тази е победата, която победи света – нашата вяра“ (1 Иоан. 5:4). Да, с вярата във Възкресението, със съзнанието за Христовото присъствие в нашия живот, ние, клирът и православното изпълнение в епархията, ще успеем да надмогнем проблемите, с които се срещаме, отправяйки горещи молитви към Господа да ни обдари с щедрите благословии на Своето Възкресение към нашите църкви, манастири, мисии, училища в САЩ, Канада, Австралия, Европа и към всички православни християни по света, да ни избави от скръбните нещастия и да ни дари с всяка радост и мир във всяко благочестие и чистота“.

Пловдивският митрополит Николай в пасхалното си послание посочва, че пандемията и наложените от нея ограничения в социалния и църковния живот са резултат от „опитите на лукавия да се нахвърли срещу Църквата с невиждана ярост“. „Лукавият поиска Църквата да ликвидира сама себе си“, заявява митр. Николай и отбелязва, че БПЦ за разлика от други поместни църкви не се е поддала на това изкушение. „Българската православна църква, слава на Бога, показа, че е църква на истинно вярващ православен Божи народ и няма проблем със страха. С което, надявам се, доказа, че е достойна за високата мисия, която ѝ е възложена от Самия Иисус Христос“, каза той.

Той подчерта, че в тази критична ситуация „църквата и държавата са се съчетали в най-пълната симфония, която не се е случвала в християнския свят от поне хиляда години насам“. Владиката заявява още: „Благославям от цялото си сърце и душа министър-председателя на България Бойко Борисов, ръководството на Националния оперативен щаб за тяхната смелост и издръжливост и всички други мъже и жени от управляващия синклит на българската държава, които с делата си показаха не просто, че можем да имаме обща кауза, но и коя може да бъде тази кауза“.

Пловдивският владика призова народа да не се поддава на страха, а да възложи всичките си надежди на Бога. „Сега, след като портите адови за пореден път не можаха да надделеят над Църквата (Мат. 16:18), се надявам, че нещата ще започнат да се успокояват и животът ще започне да се връща към предишния си ритъм. Църквата и държавата показаха на българския народ, че трябва да сме единни, че не бива да се страхуваме и че трябва да имаме вяра – в Бога и в себе си. Това ако имаме, всичко останало ще се нареди“, каза в заключение митрополитът.

Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний в своето пасхално послание се обръща към чедата на своя диоцез, които тази година посрещнаха Възкресение Христово в домовете си заради пандемията от коронавируса и строгите ограничения в европейските страни. „Днес вярващите не са в храма, не умишлено или по неуважителни причини, а изпълнявайки своя граждански дълг, но най-вече в послушание към своите духовни наставници, които загрижени за духовните си чада, приканят, може би за първи път в църковната история, вярващите да останат по своите домове си и да не идват в храма“. Владиката оприличава днешната ситуацията на евангелската обстановка, когато „след Своята кръстна смърт и възкресение Христос се явил на Своите ученици, които „поради страх от юдеите“ стоели изплашени при заключени врата в една къща. Господ минал през затворените врата, застанал посред тях и им казал „Мир вам!“, а „учениците се зарадваха, като видяха Господа“ (Иоан 20:19)“. Митр. Антоний подчертава, че „Христос не обвини Своите ученици, които бяха изплашени поради страх от юдеите, а дойде и при заключени врата им донесе мир и радост без да ги презира! Той не се поколеба и след осем дни, при същите условия, отново да им се яви и им донесе същите дарове“.

В заключение Западно- и Средноевропейският митрополит призовава: „Нека със смирение и копнеж да очакваме посещението на Възкръсналия Спасител. То ще стане възможно, когато се изпълним с любов и състрадание към нашия ближен и запалим в сърцата си във всяко време и във всеки час пасхалната светлина“.

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан поставя в центъра на своето пасхално послание Христовата победа над злото и греха в света. „Възкресението на умъртвения на Кръста Богочовек означава, че злото не е способно да погуби доброто, защото дяволът не може да победи Бога. От това следва особено важен извод: Пасхата, Възкресението Христово е най-важното събитие в човешката история, защото свидетелства за истината, която има изключително голямо значение за живота на човека и за съществуването на света. Смисълът на тази истина е това: че злото по своята природа не може да тържествува вечно, че то е наказуемо и неговото поражение е предопределено, както е предопределена и победата на доброто. Нека ни помогне Господ, за да творим добро и правда в нашия личен, семеен и обществен живот, и по този начин ще станем съучастници на победата, която донесе в света Възкръсналият Спасител“, посочва митр. Йоан.

Варненският владика също засяга темата за коронавируса, като отбелязва: „Сега не е време за егоизъм, както и не е момент за безразличие. Много от нас са призовани да помогнат на болните и страдащите. Днешното време не е време за противопоставяне и за разделение. Ние трябва да се обединим във вършенето на добро и да си помагаме“.

Митр. Йоан напомня и за важната роля на тези, които са на първа линия: „В този момент ние не забравяме и нашите скъпи лекари, които са на предни позиции в борбата с болестта. Ние духовно и молитвено подкрепяме ръководството на държавата и всички институции, които помагат и защитават населението от коронавируса. Не забравяме българската полиция, военните, всички медицински служители и всички дарители, спомоществователи и ктитори, не забравяме и скъпото ни свещенство и монашество. Имаме благата увереност, че чрез Възкресението Христово нашата скръб ще се превърне в радост“.

Неврокопският митрополит Серафим в своето пасхално послание отбелязва, че въпреки страха, страданията и несигурността на ежедневието не бива да забравяме, че Възкресение Христово е денят, в който цялото творение ни известява, че Господ, Който държи небето и земята, е жив.

„Днес, когато светът е изправен пред поредното тежко изпитание, да не униваме и да не отпадаме духом. Да не се разколебаваме във вярата си, но от цялото си сърце и от дълбочината на душата си да се обърнем към Възкръсналия Господ и да Го призовем да отнеме от сърцата ни и да премахне от умовете ни тревожността, несигурността и страха от неизвестното, а на тяхно място да ни дари мир – онзи мир, който Той обеща на Своите ученици по време на последната Му вечеря с тях, като каза: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши“ (Иоан 14:27). Мир, който по време на изпитанията ни прави уравновесени и спокойни, защото „с нас е Бог“; да ни вдъхне вяра и упование в Божия благ и спасителен промисъл за света и за всеки човек поотделно“, казва митр. Серафим.

Той призовава своите епархиоти да станат добра почва за християнските добродетели. „Нека да наситим живота си с добри дела и да следваме стъпките и примера на нашия възкръснал от мъртвите Господ и Спасител! Да бъдем един за друг подкрепа, помощ и опора и заедно да носим товара на сполетялото ни изпитание, та с чисти и преизпълнени с любов сърца да пеем химна на Христовото възкресение: Христос възкръсна от мъртвите, като със смъртта Си потъпка смъртта и на тези, които са в гробовете, живот дарува!“.

Русенският митрополит Наум в посланието си за Възкресение Христово призовава вярващите да се възрадват и да ликуват заедно с цялата Църква, „защото в Христовата смърт сме кръстени и затова вярваме, че ще бъдем участници и в Неговата победа над смъртта (Рим. 6:3-5)“.

Животът, който Христос ни предлага, не е тукашният временен живот, отбелязва владика Наум. Това, което ние получаваме от Спасителя, е „живот вечен и пълнота на живота“. Христос го нарича живот „в изобилие“ (Иоан 19:10), който е за всички вярващи в Него, във всяко време и на всяко място, както и Самият Той е засвидетелствал: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11:25), казва в посланието си митрополит Наум.

Той също се спира на актуалния въпрос за пандемията и страданията, които тя носи на хората, но владиката подчертава, че тази ситуация е „знак и възможност за промяна в нашия живот – промяна към по-добро, към повече търсене и следване на Божията воля за света и всекиго от нас, да страним от онова, що е „от света“, и повече да търсим едното, което е потребно (Лука 10:42)“.

Русенският митрополит казва, че пандемията поставя на изпитание „на първо място нашата любов към ближния: готовността и способността ни да жертваме онова, с което сме свикнали и обичаме, да ограничим движението и общуването си, за да спомогнем на медицинските специалисти в борбата им за победа над заразата и предотвратяване на ненужната, преждевременна смърт на мнозина човеци. Доколкото сме сторили и продължаваме да вършим всичко това, дотолкова днес ние сме Христови (срв. Мат. 25:34-40), но сме длъжни да бъдем отговорни, защото днес всичко зависи от нашата воля и мъдрост“.

Старозагорският митрополит Киприан поставя в центъра на своето пасхално послание любовта на Спасителя към човечеството. „Видяхме пример, докоснахме се до Живота, Който умира заради нас и възкръсва, защото няма сила по-голяма от любовта и нищо не може да властва над нея. Нашият Бог е любов (1 Иоан. 4:8), Той е и път, и истина, и живот (Иоан 14:6), а днес отново виждаме как в Него искри Възкресението. Постоянно и непрекъснато, възкръсващ и даващ живот на всички, които умираме“, казва митрополитът.

Старозагорският владика не подминава и темата за пандемията, като посочва, че тези дни на изпитания имат своя дълбок духовен смисъл. „Свидетели сме на особени делници, които коват в сърцата ни медните звънци на вярата. Може сега да не ги чуваме, но те са вече там и ще зазвънят, когато е нужно. Нека да не губим кураж в тези наши наглед самотни пътеки, в носенето на кръста ни помага не Симон Киренеецът, а Сам Бог“, казва митр. Киприан.

Врачанският митрополит Григорий посочва в посланието си за Възкресение Христово, че пасхалната радост дава надежда и упование на хората не само в празничните дни, но най-вече в тежките изпитания като сполетялата ни пандемия. „Нека оделотворим вярата си в дейна изява на нашата любов към Бога и към ближния – към човека до нас, когото познаваме, но и към онзи, когото не знаем, но на когото можем да помогнем“, призовава митрополит Григорий.

„Нека не забравяме, че както винаги, така и днес в битката, която човечеството води с разпространяващата се зараза, ние не сме сами, но с нас е и Жизнодавецът Бог, Който винаги е на страната на живота. Да знаем, че Той е с всекиго от нас, независимо че в дните на пандемията посрещаме Неговото Възкресение изолирани в домовете си, защото Той вижда, че правим това не от леност или страх, а от любов към ближния. Където и да сме, ние вярваме и знаем, че Неговата благодат се излива щедро над света, укрепвайки всяко вярващо сърце и помагайки ни да преодолеем всяко изпитание, защото като християни ние имаме обещанието на Възкресението: Възкресението на Христос, което е свят начатък и залог за възкресението и на всекиго от нас, в наследяване на Царството, приготвено нам „от създание мира“ (Мат. 25:34)“, казва в посланието си Врачанският митрополит.

Видинският митрополит Даниил в своето пастирско обръщение към клира и народа на епархията си посочва, че любовта, радостта и мирът са първите благодатни плодове на Христовото Възкресение, „с които се обогатиха Господните ученици и които им бяха за свидетелство, че ако останат верни и неразлъчни до края на живота си от своя Господ и Спасител, от Когото получиха тези дарове, то ще ги наследят в Неговото вечно царство, защото смъртта няма вече власт над Възкръсналия Христос (Рим. 6:9)“.

В посланието си митрополитът свързва социалното дистанциране, наложено от пандемията, с разбягването на Христовите ученици след залавянето на Учителя им и отдалечаването им от Него. „Сякаш и с нас са се изпълнили думите, които Господ каза на учениците Си на Тайната вечеря: „Ето, настъпва час и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене Самичък да оставите“ (Иоан 16:32). „Социалното дистанциране“ от техния Учител им спести ужаса да застанат лице в лице с Неговите обвинители, неправедни съдии и мъчители, но също отегчи дотолкова сърцата им, че не повярваха на свидетелството на светите мироносици, които Го бяха видели възкръснал. Разлъката от Христос и от събранието на учениците доведе свети апостол Тома да изживее агонията на съмнението през цяла една седмица – тогава, когато виждаше своите приятели и съапостоли изпълнени с Христовите мир и радост“.

Митр. Даниил призовава епрахиотите си в дните на страдания да не униват и да не губят надежда, а да помнят Христовата победа над смъртта и „с вяра, упование и гореща молитва към Възкръсналия Животодател с търпение да преминаваме всяко изпитание, като не се поддаваме на маловерие, колебания, заплахи, страхове и всичко, което би ни разлъчило от Христа“.

„Настоящите трудности ни предоставят благоприятна възможност да проявим състрадание, грижа и отговорност както към нашето собствено здраве и живот, така и за живота и здравето на нашите ближни“, казва архиереят.

Митрополитът на Видин призовава да се молим за тези, които страдат или са загубили живота си, покосени от заразата. Владиката обръща специално внимание и отправя молитви за онези, които, „изпълнявайки своя дълг с риск за живота си, и в този миг не престават да се грижат за живота и здравето на страдащите. Молим се за всички, които при това извънредно положение бдят на своя пост, за да се поддържа доколкото може държавният и общественият живот. Не можем да не благодарим на правителството, че наред с необходимите мерки за справяне с епидемията се погрижи и за вярващия православен народ в страната ни, особено на този свят празник да имаме възможността в църковните събрания свещенодействено да прославим и благодарим на Бога“.

В пасхалните си послания митрополитите обръщат специално внимание и изразяват благодарност и молитвена подкрепа към медиците, персонала на болниците и към всички, които на първа линия се борят с вируса и последствията от него, които жертват живота си, за да спасяват страдащите.

Архиереите изразяват и своята благодарност към правителството и държавните институции, които не затвориха храмовете и създадоха необходимата организация, за да не спира богослужението в дните на Страстната седмица и Възкресение Христово.

В своите послания синодните митрополити еднозначно посочват, че Възкръсналият Христос не е изоставил Своето паство и Божията любов не е напуснала света. Изпитанието на пандемията е възможност за хората да осмислят връзката си с Бога и необходимостта от Неговата закрила за света, да почувстват потребността от църковната общност и подкрепата, която тя дава на отделния човек, за да напредва в духовното си израстване.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/69h3c 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]