Мобилно меню

4.9951690821256 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (207 Votes)

1 15.gifПреди 95 години, на Велики четвъртък – 16 април 1925 г., е извършен най-тежкият терористичен акт в историята ни, отнел живота на стотици и отприщил вълна от насилие в страната. Военната организация на Българската комунистическа партия посяга на съборния храм „Св. Неделя“. По това време в него се провежда опелото на ген. Константин Георгиев, убит на 14 април от други дейци на комунистите. Целта на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III, за които е било сигурно, че ще присъстват на опелото. На място загиват 150 души, а десетки умират по-късно от раните си.

Св. Синод на Българската православна църква излиза с послание, което е прочетено във всички храмове и е публикувано на 2 май 1925 г. в Църковен вестник. Ето откъси от посланието:

„С преголяма скръб трябва да подчертаем, че грозното злодеяние, извършено в съборната църква „Св. Неделя“, няма подобно на себе си в историята на човечеството. Домовете за молитва у разните народи още от най-старо време са смятани за места свети и неприкосновени, а често пъти и за убежищни центрове на гонените престъпници, където последните, доде се намирали под свещения храмов покрив, се чувствали в пълна безопасност, защото самите преследвачи смятали за грях да влязат в светинята, да ги заловят и накажат. В такъв именно свят и неприкосновен дом за молитва и в един от най-светлите църковни дни осатанените от злоба вероотстъпници и човекомразци с жестока подлост избиха стотици невинни души, и то по време на богослужение...

Ала не е достатъчно, възлюбени чеда, само да се ужасим от грозното престъпление на изгубилите човешки образ безумци и да благодарим на Бога за даруваното от Него спасение. А трябва да си отговорим на въпросите: де е коренът, на който растат тия горчиви плодове? Де е изворът, от който текат тия мътни, отровни води? Де се крият причините на извършеното у нас страшно злодеяние, на което няма подобно – не, на което дори името му не се знае и у най-непросветените, у най-дивите народи? В що се заключава гаранцията, че то няма да се повтори, че няма да се прояви в някаква още по-грозна и по-жестока форма и да погуби България?

Коренът на злото е в това, че от няколко десетки години ние вървим по път тъмен, мрачен, без духовна светлина. Цели десетки години насаждаме в себе си култура без Бога, радваме се на просвета без религия, като в делото на просветата пренебрегваме Църквата като духовна възпитателка... От десетки години спокойно гледаме как навсякъде у нас се сее и отглежда семето на сатаната – семе на раздори и злоба, на омраза и долно, грубо партизанство, на отмъстителност и жестокосърдие и на всички пороци... Но гласът на Църквата твърде малко или никак не е бил чуван. Вероучението днес току-речи напълно е изгонено от училищата. За Бога нито се говори, нито се мисли в тях. За религиозно възпитание и дума не става. Няма спасителни евангелски принципи. Пресечено е благодатното и благотворно влияние на Църквата. Няма противоядие срещу утопичните безбожни комунистични и анархистични учения, с които се трови младежта чрез книги и устни беседи. Туй, което е градяла Църквата за благото на народа, е било разрушавано от многобройни фактори, които в разрушителната си работа са мислели и мислят, че служат на народа.

И, естествено, плодовете от всичко това не можеха да закъснеят. Обикновено, които сеят ветрове, жънат бури (Ос. 8:7), които са заченали неправда, раждат беззаконие (Пс. 7:13). Адската машина сега само беше запалена и избухна, но тя отдавна е готвена и нагласявана. „Тайната на беззаконието“ (2 Сол. 2:7) вече действа от десетки години... Адската машина със стихиен трясък избухна, за да ни стресне, да ни накара да се опомним и видим, какво страшно зло зее пред нас, по каква минирана почва вървим, да ни внуши, че духовно ние сме смъртно болни и трябва да се лекуваме, че ние сме изгубили Бога и трябва да Го дирим, че сме разложени, разединени, разпокъсани, враждебно настроени един против друг и трябва да се обединим, да се сплотим, да заживеем в мир, любов и съгласие и с туй да отстраним злото, което разяжда обществения и държавен организъм. Адската машина избухна и взе твърде скъпи невинни жертви – мили, незабравими чеда на Църквата-майка и доблестни граждани на отечеството, за да ни предупреди, че ако не се изправим, ако не се покаем, всички тъй ще загинем (Лука 13:3, 5).

Бог е могъл да не допусне поставянето на адската машина или, след поставянето ѝ, да направи да не избухне тя и да не постигне пъклената си цел – избиване на държавниците и погубването на България. Но в тоя случай ние нямаше да се стреснем и да вземем поука, нямаше да видим чудото. А сега Той допусна и поставянето ѝ, и избухването ѝ, и страшното нейно разрушително действие, проявено в избиването на толкова скъпи жертви, но по чудесен начин Той закрили върховните вождове на България и спаси от гибел Отечеството. За кого тук не е очевиден Божият пръст? Кой изпод развалините на Божия храм няма ясно да чуе трогателния глас на великите покойници: угодно било Богу ние всички да станем изкупителна жертва, за да се стреснете вие и спасите България. Вижте Божията безкрайна милост в това дивно чудо и побързайте да възродите духовно скъпата Родина. Иначе всички тъй ще загинете. Това е последно Божие предупреждение!“.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/698cx 

Разпространяване на статията: