Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (180 Votes)

камбана пиксПолитологът доц. Огнян Минчев, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, публикува в профила си във фейсбук обръщение към православните християни, към които съзнателно принадлежи и той. „С общите усилия на приятели, колеги и специалисти богослови подготвихме това обръщение по повод на предстоящите Великденски празници. Направихме го с вяра и от сърце. Бъдете здрави и Бог да ни закриля!“, написа доц. Минчев.

Текстът призовава вярващите християни към отговорност и трезвост в кризисната ситуация. „Като вярващи християни ние имаме отговорност не само за нашето собствено спасение, но сме отговорни и за спасението на всички наши братя и сестри, когато от нашите постъпки зависи тяхното здраве и живот“, се казва в текста. Публикуваме цялото обръщение:

Скъпи съграждани,
братя и сестри,

Светлият празник на Възкресение Христово тази година ще премине в условията на изпитание, постигнало ни заедно с всички хора по света – епидемията от COVID-19. Ние добре знаем, че изпитанията никога не ни се дават напразно, никога не ни сполитат случайно. Те са пътните знаци, които ни насочват да поправим посоките на житейския си път и да вървим по пътя на Божията светлина.

Ние трябва да посрещнем достойно Възкресение Христово, да съпреживеем жертвата, която Той направи за изкупление на нашите грехове. Ние винаги съпреживяваме тази жертва, всяка година, в своите сърца, в своите души, в своите молитви. Всяка година се виждаме заедно в храмовете, за да чуем радостната вест: „Христос воскресе!“. Призоваваме ви, нека тази година останем в домовете си, нека в сърцата и в молитвите си се съберем заедно, за да отпразнуваме Възкресението на Христос!

Вече цял месец всички ние, българските граждани, спазваме достойно и убедено ограничителните мерки, които бяха наложени на нашето свободно движение, за да постигнем заедно една цел: да ограничим и да забавим разпространението на заразата, която убива; да дадем възможност на нашите лекари и на болниците да се подготвят и да приемат болните, за да им помогнат да оздравеят. Нашата жертва засега се увенчава с успех. България е сред страните с най-малко проявени случаи на зараза и заболяване от COVID-19.

Подготовката на БПЦ да отслужи Великденските празници по обичаен начин – със събиране на вярващите в храмовете и прякото им участие в светата Литургия и светите Тайнства – крие опасности не само за вярващите, които ще посетят храмовете, но и за цялото общество. Вирусът се предава най-лесно в условия на струпване на много хора, затова и поехме нелеката задача да спазваме социална изолация за определен период от време. Ние очакваме Възкресението на нашия Бог, защото обичаме Иисус Христос. Нека останем в молитвено уединение в домовете си и да посрещнем Неговото Възкресение с тази обич. Защото, ако се съберем пред църквите и по площадите, ако влезем вкупом в храмовете, ще застрашим не само собственото си здраве – ще изложим на голям, непремерен риск и здравето на всички наши съграждани, на които можем да предадем вируса по веригата на социалните ни контакти. Както пише апостолът на любовта Йоан, можем ли да обичаме Бога, Когото не сме видели, ако не обичаме и нехаем за здравето на братята и сестрите ни, които сме видели?

Бог няма да ни потърси сметка, че не сме били в храма. Той каза, че „съботата е направена за човека, а не човек за съботата, тъй че Син Човечески е господар и на съботата“ (Марк 2:27). Оправданията на някои клирици и миряни, че светите Тайнства и съборността в храма не застрашават здравето ни, защото божествената сила и вярата ни пазят от злото, може и да е вярно, но това не изключва използването на здравия разум, който също ни е дар от Бога. Сатаната изправи Христос на стряхата на храма и Го подкани да скочи, защото, казано е, „ще изпрати Ангелите Си... да не би някак да препнеш о камък ногата Си“, но Христос му отвърна: „Писано е още: Да не изкушаваш Господа, твоя Бог“. Да изкушаваме ли нашия Бог да ни спасява от върлуващата зараза, като пренебрегнем плодовете на един от най-драгоценните Му подаръци за нас – здравия си разум? Разумно ли е да изложим цялото ни общество на риск от взрив на заразата – взрив, който се случи точно при събиране на богомолци в Южна Корея и във Франция – или е разумно и човеколюбиво да се лишим от събиране вкупом, но да празнуваме Възкресение Христово с молитва в душите и сърцата си?

Като вярващи християни ние имаме отговорност не само за нашето собствено спасение, но сме отговорни и за спасението на всички наши братя и сестри, когато от нашите постъпки зависи тяхното здраве и живот. Ако ние излезем, за да се помолим вкупом, другите наши съграждани ще решат, че и те могат да излязат – защото, което може за нас, е справедливо да се дава и на тях. Някои от тях ще дойдат също до храмовете, макар и не поради голяма вяра, а заради празничната атмосфера. Други ще се съберат вкупом да празнуват, да се разходят, да общуват. Трябва ли да обезценим целокупните ни усилия досега и да се предадем на масовото разпространение на вируса? Не трябва! Не ни е позволено!

Българският народ дисциплинирано спазва ограниченията на наложената карантина. Хората жертват свободата си, психичния си комфорт, работата си, прехраната си, за да се опазим всички от зараза, болест и смърт, които покосиха толкова много хора в Европа и по света. Това ли заслужават нашите съграждани да им причиним: да увеличим с неразумното си поведение броя на заразените, на страдащите, – не дай, Боже! – на мъртвите, покосени от вируса? Това ли заслужават лекарите, сестрите и всички хора в здравната система, които с дни не се прибират, не виждат близките си, за да бдят над болните и уязвимите?

Не прилича на нас като християни да застрашаваме здравето и живота на другите, на братята и сестрите си. Ако сме с Христос, ние трябва да носим живот, радост и избавление, спасение и светлина на света, а не да го потапяме в грижи и страдание. От нас се изисква много малко: да се въздържим от излизане и събиране в големи групи във и около храмовете в днешната извънредна ситуация. Премиерът и правителството отказаха да забранят посещение на храмовете за богослуженията през Страстната седмица и Възкресение Христово. Синодалните архиереи не пожелаха да въведат ограничения подобно на църковните и религиозните водачи от целия останал свят, които затвориха храмовете и дадоха наставления на вярващите да се молят у дома. Тогава нам, на обикновените вярващи, се пада отговорността и задължението да се самоограничим, да разберем, че вярата ни е по-силна, обичта ни към ближните е по-голяма, отколкото желанието и задължението да се съберем, за да отпразнуваме Възкресението Христово. Заразата ще отмине и нормалният живот ще се върне. Ще се възобнови възможността да ликуваме на Възкресение заедно в храма. Няма да се върнат назад само страданията – нашите и на ближните ни, ако им ги причиним извънмерно с неразумността си днес. Няма да се върне животът на загиналите от вируса. Няма да се върнат назад сълзите и празнотата в сърцата на близките им.

Нека проявим човеколюбие, вяра и здрав разум, да останем в домовете си и да празнуваме с ликуващи сърца Възкресение Христово! Не се страхувайте, че по този начин ще обидим Христос, че няма да почетем жертвата Му. От нас Той иска милост, а не жертва – и днес, и завинаги.

Останете у дома и посрещнете Възкресение Христово в сърцата си!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/69uyr 

Разпространяване на статията: