Наскоро игуменката на един от най-старите манастири в Европа - "Св. Атанасий", край чирпанското село Златна ливада, монахиня Агнеса (на снимката) получи за обителта изключително ценен дар - копие на Реймското евангелие. Оригиналът се съхранява в специален трезор в град Реймс, до Париж. Повече от два века френските крале са полагали клетва над тази свещена средновековна книга, изписана на старобългарска кирилица и глаголица.
Известно е, че коронацията на френските крале се е извършвала винаги в Катедралата в гр. Реймс, Франция и когато са се заклевали, те полагали ръка върху древна църковна книга с красив обков, върху който били инкрустирани реликви - свети мощи, част от Светия Кръст и др. Цели династии френски крале са полагали клетва с ръка върху Реймското Евангелие, наричано още Коронационно. Предполага се, че причината да бъде избран точно този екземпляр с евангелски текстове, е изтънченият естетически вкус на французите: кориците са били ювелирно изработени - орнаменти от сребро, злато, седеф са се откроявали с красотата си, инкрустирани върху червена кожена обшивка. Остава открит въпросът, как са били възприети в онези времена текстовете, написани на глаголица - 62 страници, и кирилица - 32 страници?! Нито един на латински!
През 2005 г. България получи като дар от архиепископа на Реймс Тиери Жордан електронно копие от Реймското евангелие, за което някои историци предполагат, че е създадено в България.
Тогава проф. Георги Бакалов коментира пред радио България следното: "Въпрос на добра воля е било този документ, написан на старобългарски, да бъде снет и проучен много преди това. Лично за мен обаче, в предоставянето му сега, когато България се очаква да стане член на ЕС, има нещо символично. Защото точно ние, българите, а не друг славянски народ, ще внесем Кирилицата като официален език в ЕС. А този документ е древно книжовно послание, което сме изпратили на Запад още през 15 в. Копието, което видях на мултимедията, е много добро. То може да се разглежда от всеки специалист съвсем спокойно, сякаш пред него е самият оригинал, а даже и по-добре”, каза още проф. Бакалов.
"Реймското Евангелие представлява книга с избрани текстове от Свещеното Писание, които се използват по време на Богослужение. От това дали те са по Източната Православна или по Западната Католическа практика може вече да се съди за конкретното място, където са изработени. Според мен, макар че това още не е установено, Кирилският текст, с който започва ръкописът, е подготвен някъде на Балканите, а може и в Русия. Но във всеки случай неговият оригинал е български. Тоест от български текст е преписван този, който в момента съществува в кирилската част на това Евангелие. Глаголическият текст очевидно е писан в Хърватия. Защото е с характерната ъгловата хърватска Глаголица. Както видяхме, и миниатюрите които украсяват този текст, имат чисто католическа редакция. Иконографията е католическа, шапките на кардиналите, облеклото на епископите, както и подредбата на иконографските богослужебни сцени – всичко това говори за западна практика. Докато обратно, в кирилските текстове, илюстрациите са от практиката на Православието. За нас този паметник е интересен още и с това, че с оглед предстоящото влизане на България в ЕС, Кирилицата ще стане една от европейските азбуки и писмености. Тоест, има нещо символично, защото още в Средновековието сме изпратили на Запад подобен текст, подобно уважавано Евангелие, върху което са се клели френските крале. Намирам в това някаква символика за днес. Разбира се, тя е отчасти и случайна и бъдещите проучвания върху този текст, който мултимедийният продукт ни представи, ще дадат по-точни сведения.
Известно е, че след завладяването на Цариград от турците в 1453 г., огромна част от местните книгохранилища са били изнесени в Италия, Южна Франция и Германия, за да бъдат спасени. И лично византийският книжовник Михаил Палеокапа изнася този ръкопис, който не знаем как е попаднал в Цариград и го предоставя на французите. От там пък по-късно ръкописът попада в Реймската Катедрала. Това е доказаният досега път за движението на този ръкопис. Като исторически текст ръкописът не представлява интерес. Всичко в него е свързано с отделни текстове от Евангелието, които са безкрайно познати. Ръкописът обаче представлява интерес за филолозите - те могат да разгледат езика и буквописа, да търсят произхода на отделни думи. Или пък за изкуствоведи, които се интересуват от украсата на текста. В исторически план той е ценен само доколкото е просто артефакт на епохата”
През 2005 г. България получи като дар от архиепископа на Реймс Тиери Жордан електронно копие от Реймското евангелие, за което някои историци предполагат, че е създадено в България.
Тогава проф. Георги Бакалов коментира пред радио България следното: "Въпрос на добра воля е било този документ, написан на старобългарски, да бъде снет и проучен много преди това. Лично за мен обаче, в предоставянето му сега, когато България се очаква да стане член на ЕС, има нещо символично. Защото точно ние, българите, а не друг славянски народ, ще внесем Кирилицата като официален език в ЕС. А този документ е древно книжовно послание, което сме изпратили на Запад още през 15 в. Копието, което видях на мултимедията, е много добро. То може да се разглежда от всеки специалист съвсем спокойно, сякаш пред него е самият оригинал, а даже и по-добре”, каза още проф. Бакалов.
"Реймското Евангелие представлява книга с избрани текстове от Свещеното Писание, които се използват по време на Богослужение. От това дали те са по Източната Православна или по Западната Католическа практика може вече да се съди за конкретното място, където са изработени. Според мен, макар че това още не е установено, Кирилският текст, с който започва ръкописът, е подготвен някъде на Балканите, а може и в Русия. Но във всеки случай неговият оригинал е български. Тоест от български текст е преписван този, който в момента съществува в кирилската част на това Евангелие. Глаголическият текст очевидно е писан в Хърватия. Защото е с характерната ъгловата хърватска Глаголица. Както видяхме, и миниатюрите които украсяват този текст, имат чисто католическа редакция. Иконографията е католическа, шапките на кардиналите, облеклото на епископите, както и подредбата на иконографските богослужебни сцени – всичко това говори за западна практика. Докато обратно, в кирилските текстове, илюстрациите са от практиката на Православието. За нас този паметник е интересен още и с това, че с оглед предстоящото влизане на България в ЕС, Кирилицата ще стане една от европейските азбуки и писмености. Тоест, има нещо символично, защото още в Средновековието сме изпратили на Запад подобен текст, подобно уважавано Евангелие, върху което са се клели френските крале. Намирам в това някаква символика за днес. Разбира се, тя е отчасти и случайна и бъдещите проучвания върху този текст, който мултимедийният продукт ни представи, ще дадат по-точни сведения.
Известно е, че след завладяването на Цариград от турците в 1453 г., огромна част от местните книгохранилища са били изнесени в Италия, Южна Франция и Германия, за да бъдат спасени. И лично византийският книжовник Михаил Палеокапа изнася този ръкопис, който не знаем как е попаднал в Цариград и го предоставя на французите. От там пък по-късно ръкописът попада в Реймската Катедрала. Това е доказаният досега път за движението на този ръкопис. Като исторически текст ръкописът не представлява интерес. Всичко в него е свързано с отделни текстове от Евангелието, които са безкрайно познати. Ръкописът обаче представлява интерес за филолозите - те могат да разгледат езика и буквописа, да търсят произхода на отделни думи. Или пък за изкуствоведи, които се интересуват от украсата на текста. В исторически план той е ценен само доколкото е просто артефакт на епохата”
