По повод националния празник в Батак днес ще бъде открита изложба, посветена на живота и делото на лейди Странгфорд (съпруга на ирландски виконт, британски дипломат в Цариград; името се среща и неправилно изписано Стангфорд - б. ред.), съобщиха от Общинската администрация. На церемонията ще присъства посланикът на Великобритания у нас Негово Превъзходителство Джеръми Хил.
Лейди Странгфорд е английска мисионерка, посветила голяма част от живота си в помощ на поробеното българско население в Родопите. Отзвукът сред западния свят, Русия и българските емигранти от зверствата срещу българското население по време на Априлското въстание е много голям. Десетки хуманитарни мисии се отправят към поробена България. Емили Странгфорд е била особено популярна сред българското население и става образец за подражание и на други благотворителни инициативи.
Историческа справка за благотворителната международна дейност сред българското население след Априлското въстание
Българският периодичен печат, излизащ в Цариград и Букурещ, в лицето на вестниците "Напредък", "Зорница", "Стара планина" и "Източно време" изобилства със сведения за получените помощи от различни краища, организации и отделни лица. В пресата са поместени отчети за събраните волни помощи и тяхното разпределение, осъществявано най-вече от българските общини по места. Благодарение на тази информация може да се проследят пътищата, по които са изпращани тези помощи, както и имената на лицата и оргранизациите, взели участие в това дело.
В Пловдив е създадено"Международно дружество за подпомагане на пострадалите българи". То се ръководи от френския вицеконсул Жозе Д`Истрия. Самият френски дипломат активно се намесва в подпомагането на българите. В един от своите доклади той пише, че само в една пловдивска кръчма са настанени 80 вдовици и сираци.
Цариград се оформя като другия център, където се събират и разпределят помощите. През август там се създава "Централен комитет за подпомагане на пострадалите". Негов председател е сър Хенри Елиот, а подпредседатели са американският посланик Фостер и г-н Мейнърд. В броя си от 14 септември 1876 г. в. "Зорница" известява, че "в последно време Комитетите в Цариград и Пловдив за помощ на страдующите в България са приели от Англия около 1500 лири". Вестник "Зорница" на 24 септември 1876 г. отбелязва с благодарност дейността на лейди Странгфорд, която е събрала около 5000 лири и която е на път за Пловдив, където има намерение да раздаде сама събраните пари. Управителят на Лондон лорд Мейър също е събрал около 5000 лири за подпомагане на пострадалите българи. Комитетът в Пловдив получава значително количество пари и дрехи, които раздава по предназначение. Пристигналите в Пловдив лейди Странгфорд и господата Стоун и Бонд снабдяват пострадалите с легла, облекло и храна. "Те са взели за помощници няколко верни българи, за да помагат при раздаването на помощите".
Централният комитет е приел 800 английски лири от Ливърпул и 3000 английски лири от лондонския управител, който е обещал да му внесе още 3000 английски лири.
Една сума от 5000 турски лири се е събрала в Русия със същата цел. Част от нея вече е изпратена в Пловдив.
В пловдивското окръжие пристига и Джеймс Лонг, който е събрал в Англия и Франция за пострадалите българи 20 000 английски лири. Той донася със себе си и парни машини за бичкиджийниците. Едва пристигнал, Джеймс Лонг изпраща телеграма за спомагателните комитети за българите в Манчестър и Сялфорд, с които информира сънародниците си, че тук, в България, бедността и лишенията са неизказани и че нуждата от помощ е голяма. В Цариградския комитет скоро пристигат от Ливърпул фланелени покривки за 400 английски лири.
На 3 април 1876 г. Джеймс Лонг посещава Панагюрище. Виждайки с очите си разсипаното и бедно състояние на жителите, той се погрижва най-напред да им осигури храна и дрехи. На всяка къща е раздадена царевица общо около 39 200 оки. Изпраща до общината 692 чифта дрехи и 194 черги. Сам облича с дрехи 15 фамилии и подарява на 10 души старци по една турска лира. Снабдява орачите със семе - 11 510 оки ечемик, просо, овес и фасул. Освен това се заема да подпомогне в изграждане на новото училище.
Освен комитетите в Пловдив и Цариград активна благотворителна дейност развиват и комитетите в Букурещ, Браила, Белград и Болград. Вестник "Стара планина" съобщава за приготвени 45 листа за събиране на волни пожертвования сред емигрантите на Румъния. Вестникът обнародва няколко списъка с имената на дарителите и количеството на дарената помощ. Отделните дружества успяват да поддържат контакти и да координират работата си с общините по места.
Така напр. дружеството в Цариград поддържа връзки с градските общини в Пловдив, Ямбол, Варна, Габрово и др. Чрез тези общини то набира и разпределя помощите за нуждаещото се население от пострадалите райони. Дружеството "Възпитана майка" в Ямбол откликва на призива на перущинската община за подпомагане на училището, опожарено по време на въстанието. Дружествата поддържат контакти и помежду си. Вестник "Напредък" публикува "Явната благодарност" на женското благотворително дружество в Цариград към женското дружество в Болград за подарените и изпроводени през февруари един денк дрехи. Този денк е бил изпратен от Евлоги Георгиев в Галац, където е приет и изпратен в Пловдив от братя Гешови за пострадалите в Панагюрище.
В Централното дружество в Цариград пристигат помощи от родолюбиви лица от Видин - 4 660 гроша, от Русе - 49 турски лири, от Оряхово 89 турски лири, от Котел, Ловеч и Галата. От Свищовското дружество "Съгласие" са получени 23 турски лири, топове басма, фланели и чорапи, от Арменската депутация- 430 гроша, от Тулча - 3 денка и 2 каси дрехи, от Шуменското женско дружество "Родолюбие" -12 денка дрехи.
Пазарджик е другият център, където пристигат помощите. Самоковски еп. Доситей събира 9 големи денка с дрехи, които изпраща на пазарджишката община. Тя от своя страна ги раздава на пристигналите от Батак, Стрелча, Панагюрище и др. сирачета, жени и старци. Вестник "Напредък" обнародва имената на 139 души пожертвователи, дарили пари и дрехи на дружеството в Цариград. Между тях са българският Екзарх Антим, пловдивският митрополит Панарет, Георги Тошкович, д-р Ст. Чомаков и много други.
Освен това анонимни дарители, гърци и евреи, са дарили пари, топове басма и американ. В Пловдив пристигат помощи и от Казанлък- 500 гроша, от Ески Джумая - 5000 гроша и два конски товара с дрехи, от Разградското женско дружество - 40 лири и пет коларни денкове с дрехи и обуща. От Берковица помощта възлизала на 1800 гроша и един товар с дрехи, които били изпратени в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик - б. ред.).
Не само изпращането на парични средства и дрехи включвала дейността на благотворителните комитети, а и подпомагане на сираците, тяхното изпращане в чубина или отглеждането им в сиропиталища. Руските вестници "Московские ведомости" и "Одесский вестник" съобщават за доведените в Москва сираци, които били настанявани в пансиони или домове на руски семейства. Само в Одеса били пристигнали около 1000 българи. В установяване на щетите и подпомагане на пострадалите участва и българската екзархия, като голям брой духовници в Българско се включват активно в разпределението на помощите. В едно писмо на П. Р. Славейков, който по това време е главен учител в Стара Загора, до административния секретар на Екзархията Георги Груев се открива голямата загриженост и необходимост Екзархията да даде пример в по-нататъшните акции.
Помощ на бягащите от погромите в Батак оказват и някои манастири като Рилската обител. Така например Михаил Василев, пандурин в манастира, е "услужвал бежанците от баташкото клане, като ги е укривал от преследванията на турците и ги е снабдявал с храна".
В първите месеци след въстанието отделни дружества, общини и хора са не само загрижени и съпричастни, но и активно работят в подкрепа на пострадалото население. Освен това те се опитват да ангажират общественото мнение в Европа, пишейки апели и въззвания. Така напр. настоятелката на карловското женско дружество Богдана Хитева информира чешката общественост за Априлското въстание и кървавото му потушаване. В продължение на няколко месеца през 1876 г. пражкият вестник "Рокрок" публикува обстойни нейни статии.
Както се вижда от краткия преглед на дейността на благотворителните дружества у нас и в емигранските центрове, тяхната дейност през 1876 г. включва подпомагане на пострадалите райони въпреки множеството трудности и спънки. Те организират и направляват цялата операция.
Из статия на Мария Карадечева в сб. "Перущица. Гласове от миналото, настоящето и бъдещето", 1997 г.
Българският периодичен печат, излизащ в Цариград и Букурещ, в лицето на вестниците "Напредък", "Зорница", "Стара планина" и "Източно време" изобилства със сведения за получените помощи от различни краища, организации и отделни лица. В пресата са поместени отчети за събраните волни помощи и тяхното разпределение, осъществявано най-вече от българските общини по места. Благодарение на тази информация може да се проследят пътищата, по които са изпращани тези помощи, както и имената на лицата и оргранизациите, взели участие в това дело.
В Пловдив е създадено"Международно дружество за подпомагане на пострадалите българи". То се ръководи от френския вицеконсул Жозе Д`Истрия. Самият френски дипломат активно се намесва в подпомагането на българите. В един от своите доклади той пише, че само в една пловдивска кръчма са настанени 80 вдовици и сираци.
Цариград се оформя като другия център, където се събират и разпределят помощите. През август там се създава "Централен комитет за подпомагане на пострадалите". Негов председател е сър Хенри Елиот, а подпредседатели са американският посланик Фостер и г-н Мейнърд. В броя си от 14 септември 1876 г. в. "Зорница" известява, че "в последно време Комитетите в Цариград и Пловдив за помощ на страдующите в България са приели от Англия около 1500 лири". Вестник "Зорница" на 24 септември 1876 г. отбелязва с благодарност дейността на лейди Странгфорд, която е събрала около 5000 лири и която е на път за Пловдив, където има намерение да раздаде сама събраните пари. Управителят на Лондон лорд Мейър също е събрал около 5000 лири за подпомагане на пострадалите българи. Комитетът в Пловдив получава значително количество пари и дрехи, които раздава по предназначение. Пристигналите в Пловдив лейди Странгфорд и господата Стоун и Бонд снабдяват пострадалите с легла, облекло и храна. "Те са взели за помощници няколко верни българи, за да помагат при раздаването на помощите".
Централният комитет е приел 800 английски лири от Ливърпул и 3000 английски лири от лондонския управител, който е обещал да му внесе още 3000 английски лири.
Една сума от 5000 турски лири се е събрала в Русия със същата цел. Част от нея вече е изпратена в Пловдив.
В пловдивското окръжие пристига и Джеймс Лонг, който е събрал в Англия и Франция за пострадалите българи 20 000 английски лири. Той донася със себе си и парни машини за бичкиджийниците. Едва пристигнал, Джеймс Лонг изпраща телеграма за спомагателните комитети за българите в Манчестър и Сялфорд, с които информира сънародниците си, че тук, в България, бедността и лишенията са неизказани и че нуждата от помощ е голяма. В Цариградския комитет скоро пристигат от Ливърпул фланелени покривки за 400 английски лири.
На 3 април 1876 г. Джеймс Лонг посещава Панагюрище. Виждайки с очите си разсипаното и бедно състояние на жителите, той се погрижва най-напред да им осигури храна и дрехи. На всяка къща е раздадена царевица общо около 39 200 оки. Изпраща до общината 692 чифта дрехи и 194 черги. Сам облича с дрехи 15 фамилии и подарява на 10 души старци по една турска лира. Снабдява орачите със семе - 11 510 оки ечемик, просо, овес и фасул. Освен това се заема да подпомогне в изграждане на новото училище.
Освен комитетите в Пловдив и Цариград активна благотворителна дейност развиват и комитетите в Букурещ, Браила, Белград и Болград. Вестник "Стара планина" съобщава за приготвени 45 листа за събиране на волни пожертвования сред емигрантите на Румъния. Вестникът обнародва няколко списъка с имената на дарителите и количеството на дарената помощ. Отделните дружества успяват да поддържат контакти и да координират работата си с общините по места.
Така напр. дружеството в Цариград поддържа връзки с градските общини в Пловдив, Ямбол, Варна, Габрово и др. Чрез тези общини то набира и разпределя помощите за нуждаещото се население от пострадалите райони. Дружеството "Възпитана майка" в Ямбол откликва на призива на перущинската община за подпомагане на училището, опожарено по време на въстанието. Дружествата поддържат контакти и помежду си. Вестник "Напредък" публикува "Явната благодарност" на женското благотворително дружество в Цариград към женското дружество в Болград за подарените и изпроводени през февруари един денк дрехи. Този денк е бил изпратен от Евлоги Георгиев в Галац, където е приет и изпратен в Пловдив от братя Гешови за пострадалите в Панагюрище.
В Централното дружество в Цариград пристигат помощи от родолюбиви лица от Видин - 4 660 гроша, от Русе - 49 турски лири, от Оряхово 89 турски лири, от Котел, Ловеч и Галата. От Свищовското дружество "Съгласие" са получени 23 турски лири, топове басма, фланели и чорапи, от Арменската депутация- 430 гроша, от Тулча - 3 денка и 2 каси дрехи, от Шуменското женско дружество "Родолюбие" -12 денка дрехи.
Пазарджик е другият център, където пристигат помощите. Самоковски еп. Доситей събира 9 големи денка с дрехи, които изпраща на пазарджишката община. Тя от своя страна ги раздава на пристигналите от Батак, Стрелча, Панагюрище и др. сирачета, жени и старци. Вестник "Напредък" обнародва имената на 139 души пожертвователи, дарили пари и дрехи на дружеството в Цариград. Между тях са българският Екзарх Антим, пловдивският митрополит Панарет, Георги Тошкович, д-р Ст. Чомаков и много други.
Освен това анонимни дарители, гърци и евреи, са дарили пари, топове басма и американ. В Пловдив пристигат помощи и от Казанлък- 500 гроша, от Ески Джумая - 5000 гроша и два конски товара с дрехи, от Разградското женско дружество - 40 лири и пет коларни денкове с дрехи и обуща. От Берковица помощта възлизала на 1800 гроша и един товар с дрехи, които били изпратени в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик - б. ред.).
Не само изпращането на парични средства и дрехи включвала дейността на благотворителните комитети, а и подпомагане на сираците, тяхното изпращане в чубина или отглеждането им в сиропиталища. Руските вестници "Московские ведомости" и "Одесский вестник" съобщават за доведените в Москва сираци, които били настанявани в пансиони или домове на руски семейства. Само в Одеса били пристигнали около 1000 българи. В установяване на щетите и подпомагане на пострадалите участва и българската екзархия, като голям брой духовници в Българско се включват активно в разпределението на помощите. В едно писмо на П. Р. Славейков, който по това време е главен учител в Стара Загора, до административния секретар на Екзархията Георги Груев се открива голямата загриженост и необходимост Екзархията да даде пример в по-нататъшните акции.
Помощ на бягащите от погромите в Батак оказват и някои манастири като Рилската обител. Така например Михаил Василев, пандурин в манастира, е "услужвал бежанците от баташкото клане, като ги е укривал от преследванията на турците и ги е снабдявал с храна".
В първите месеци след въстанието отделни дружества, общини и хора са не само загрижени и съпричастни, но и активно работят в подкрепа на пострадалото население. Освен това те се опитват да ангажират общественото мнение в Европа, пишейки апели и въззвания. Така напр. настоятелката на карловското женско дружество Богдана Хитева информира чешката общественост за Априлското въстание и кървавото му потушаване. В продължение на няколко месеца през 1876 г. пражкият вестник "Рокрок" публикува обстойни нейни статии.
Както се вижда от краткия преглед на дейността на благотворителните дружества у нас и в емигранските центрове, тяхната дейност през 1876 г. включва подпомагане на пострадалите райони въпреки множеството трудности и спънки. Те организират и направляват цялата операция.
Из статия на Мария Карадечева в сб. "Перущица. Гласове от миналото, настоящето и бъдещето", 1997 г.
