По повод националния празник в Батак днес ще бъде открита изложба, посветена на живота и делото на лейди Странгфорд (съпруга на ирландски виконт, британски дипломат в Константинопол; името се среща и неправилно изписано като Стангфорд, бел. ред.), съобщиха от Общинската администрация. На церемонията ще присъства и Негово Превъзходителство Джеръми Хил – посланикът на Великобритания у нас.
Лейди Странгфорд е английска мисионерка, посветила голяма част от живота си в помощ на поробеното българско население в Родопите. Отзвукът сред западния свят, Русия и българските емигранти на зверствата срещу българското население по време на Априлското въстание е много голям. Десетки хуманитарни мисии се отправят към поробена България. Емили Странгфорд е била особено популярна сред българското население и става образец за подражание и на други благотворителни инициативи.
Историческа справка за благотворителната международна дейност сред българското население след Априлското въстание
Българският периодичен печат, излизащ в Константинопол и Букурещ, в лицето на вестниците Напредък, Зорница, Стара планина и Източно време, изобилства със сведения за получените помощи от различни краища, организации и отделни лица. В пресата са поместени отчети за събраните волни помощи и тяхното разпределение, осъществявано най-вече от българските общини по места. Благодарение на тази информация може да се проследят пътищата, по които са изпращани тези помощи, както и имената на лицата и оргранизациите, взели участие в това дело.
В Пловдив е създадено „Международно дружество за подпомагане на пострадалите българи“. То се ръководи от френския вицеконсул Жозе Д`Истрия. Самият френски дипломат активно се намесва в подпомагането на българите. В един от своите доклади той пише, че само в една пловдивска кръчма са настанени осемдесет вдовици и сираци.
Константинопол се оформя като другия център, където се събират и разпределят помощите. През август там се създава „Централен комитет за подпомагане на пострадалите“. Негов председател е сър Хенри Елиът, а подпредседатели са американският посланик Фостър и г-н Мейнърд. В броя си от 14 септември 1876 г. в-к Зорница известява, че „в последно време Комитетите в Цариград и Пловдив за помощ на страдующите в България са приели от Англия около 1500 лири“. На 24 септември 1876 г. в-к Зорница отбелязва с благодарност дейността на лейди Странгфорд, която е събрала около 5000 лири и която е на път за Пловдив, където има намерение да раздаде сама събраните пари. Управителят на Лондон лорд Мейър също е събрал около 5000 лири за подпомагане на пострадалите българи. Комитетът в Пловдив получава значително количество пари и дрехи, които раздава по предназначение. Пристигналите в Пловдив лейди Странгфорд и господата Стоун и Бонд снабдяват пострадалите с легла, облекло и храна. „Те са взели за помощници няколко верни българи, за да помагат при раздаването на помощите“.
Централният комитет е приел 800 английски лири от Ливърпул и 3000 английски лири от лондонския управител, който е обещал да му внесе още 3000 английски лири.
Една сума от 5000 турски лири се е събрала в Русия със същата цел. Част от нея вече е изпратена в Пловдив.
В пловдивското окръжие пристига и Джеймс Лонг, който е събрал в Англия и Франция 20 000 английски лири за пострадалите българи. Той донася със себе си и парни машини за бичкиджийниците. Едва пристигнал, Джеймс Лонг изпраща телеграма за спомагателните комитети за българите в Манчестър и Сялфорд, с които информира своите сънародници, че тук, в България, бедността и лишенията са неизказани и че нуждата от помощ е голяма. В комитета в Османската столица скоро пристигат от Ливърпул фланелени покривки за 400 английски лири.
На 3 април 1876 г. Джеймс Лонг посещава Панагюрище. Виждайки с очите си разсипаното и бедно състояние на жителите, той се погрижва най-напред да им осигури храна и дрехи. На всяка къща е раздадена царевица – общо около 39 200 оки. Изпраща до общината и 692 чифта дрехи и 194 черги. Сам облича с дрехи петнадесет фамилии и подарява на десетима старци по една турска лира. Снабдява орачите със семе – 11 510 оки ечемик, просо, овес и фасул. Освен това се заема да подпомогне и изграждането на новото училище.
Освен комитетите в Пловдив и Константинопол, активна благотворителна дейност развиват и комитетите в Букурещ, Браила, Белград и Болград. В-к Стара планина съобщава за приготвени 45 листа за събиране на волни пожертвования сред емигрантите в Румъния. Вестникът обнародва няколко списъка с имена на дарители и количеството на дарената помощ. Отделните дружества успяват да поддържат контакти и да координират работата си с общините по места.
Така например, дружеството в Константинопол поддържа връзки с градските общини в Пловдив, Ямбол, Варна, Габрово и др. Чрез тези общини то набира и разпределя помощите за нуждаещото се население от пострадалите райони. Дружеството „Възпитана майка“ в Ямбол откликва на призива на Перущинската община за подпомагане на училището, опожарено по време на въстанието. Дружествата поддържат контакти и помежду си. В-к Напредък публикува „Явната благодарност“ на женското благотворително дружество в Константинопол към женското дружество в Болград за подарените и изпроводени през февруари един денк дрехи. Този денк е бил изпратен от Евлоги Георгиев в Галац, където е приет и изпратен в Пловдив от братя Гешови за пострадалите в Панагюрище.
В Централното дружество на Босфора пристигат помощи от родолюбиви лица от Видин – 4 660 гроша, Русе – 49 турски лири, Оряхово – 89 турски лири, Котел, Ловеч и Галата. От Свищовското дружество „Съгласие“ са получени 23 турски лири, топове басма, фланели и чорапи, от Арменската депутация – 430 гроша, от Тулча – 3 денка и 2 каси дрехи, от Шуменското женско дружество „Родолюбие“ – 12 денка дрехи.
Пазарджик е другият център, където пристигат помощите. Самоковски епископ Доситей събира 9 големи денка с дрехи, които изпраща на Пазарджишката община. Тя, от своя страна, ги раздава на пристигналите от Батак, Стрелча, Панагюрище и др. сирачета, жени и старци. В-к Напредък обнародва имената на сто тридесет и деветима души пожертвователи, дарили пари и дрехи на дружеството в Константинопол. Между тях са Българският екзарх Антим, Пловдивски митрополит Панарет, Георги Тошкович, д-р Стоян Чомаков и мн. др.
Освен това, анонимни дарители – гърци и евреи, са дарили пари, топове басма и американ. В Пловдив пристигат помощи и от Казанлък – 500 гроша, от Ески Джумая – 5000 гроша и два конски товара с дрехи, от Разградското женско дружество – 40 лири и пет коларни денкове с дрехи и обуща. От Берковица помощта възлизала на 1800 гроша и един товар с дрехи, които били изпратени в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик, бел. ред.).
Дейността на благотворителните комитети е включвала не само изпращането на парични средства и дрехи, а и подпомагане на сираците, изпращането им в чубина или отглеждането им в сиропиталища. Руските вестници Московские ведомости и Одесский вестник съобщават за доведените в Москва сираци, които са били настанявани в пансиони или домове на руски семейства. Само в Одеса са пристигнали ок. хиляда българи. В установяване на щетите и подпомагане на пострадалите участва и Българската екзархия, като голям брой духовници в Българско се включват активно в разпределението на помощите. В едно писмо на Петко Рачов Славейков, който по това време е главен учител в Стара Загора, до административния секретар на Екзархията Георги Груев се открива голямата загриженост и необходимост Екзархията да даде пример в по-нататъшните акции.
Помощ на бягащите от погромите в Батак оказват и някои манастири като Рилската св. обител. Така например, Михаил Василев – пандурин в манастира, е „услужвал бежанците от баташкото клане, като ги е укривал от преследванията на турците и ги е снабдявал с храна“.
В първите месеци след въстанието отделни дружества, общини и хора са не само загрижени и съпричастни, но и активно работят в подкрепа на пострадалото население. Освен това, те се опитват да ангажират общественото мнение в Европа, пишейки апели и въззвания. Така например, настоятелката на Карловското женско дружество Богдана Хитева информира чешката общественост за Априлското въстание и кървавото му потушаване. В продължение на няколко месеца през 1876 г. пражкият вестник Рокрок публикува обстойни нейни статии.
Както се вижда от краткия преглед на дейността на благотворителните дружества у нас и в емигранските центрове, тяхната дейност през 1876 г. включва подпомагане на пострадалите райони, въпреки множеството трудности и спънки. Те организират и направляват цялата операция.
* По статия на Мария Карадечева, публикувана в сборника Перущица. Гласове от миналото, настоящето и бъдещето (1997 г.).
