Днес в Комисията по правата на човека и вероизповеданията в Народното събрание се състоя изслушване на министъра на образованието Даниел Вълчев по въпроса за промяната в статута на предмета Религия. Депутатите обсъждаха вероятното му въвеждане като задължителен предмет в българското училище.
На срещата не присъства Неврокопски митрополит Натанаил, който е официален представител на БПЦ в комисията, но в момента е болен. Нямаше представител на Дирекция „Вероизповедания“, тъй като не е била отправена покана към тази институция. Не присъства и главният експерт по религия в Министерството на образованието Панчо Василев.
В началото министърът представи накратко какво е състоянието на предмета Религия към момента. През тази учебна година Религия се преподава като СИП и ЗИП на 16 667 ученици. От тях 13 009 изучават християнство, а 3 658 – ислям.
Даниел Вълчев осведоми комисията по какъв начин се провежда религиозното образование и в Европа. Той го обобщи в три типа: страни, в които не се преподава Религия (Македония, Словения и др.); страни, в които предметът е конфесионален (Гърция, Германия, Финландия); страни, в които религиозните знания се преподават неутрално. Според министъра, тенденцията е към неконфесионално преподаване на религиозните знания.
Министърът на образованието постави няколко важни въпроса, които стоят пред българското образование днес: кой от трите типа ще изберем ние и какви са реалните очаквания на обществото от предмета Религия?
Председателят на комисията по правата на човека и вероизповеданията проф. Герджиков предложи тези въпроси да бъдат решени от експертна комисия, оглавена от проф. Георги Бакалов. Самият проф. Бакалов застъпи мнението, че този предмет трябва да е надконфесионален, даващ знания за религиите по нашите земи и само за най-големите световни религии. Според него задължителното религиозно образование би следвало първоначално да стартира само в големите градове, докато се преодолее недостигът на учители по Религия. А този проблем може да се реши ако към богословските факултети се създадат магистърски програми за преквалификация на учители от други специалности.
Д-р Николай Михайлов отговори, че Богословският факултет в София не би могъл да задоволи тази нужда, тъй като е в трагично състояние и разкрива пълна липса на академизъм. Според психиатъра-депутат по-голямата част от преподавателския състав на факултета е непригоден за дейността, която трябва да осъществява, и не би могъл да създаде достойни кадри, които да обучават деца и младежи. Големият въпрос за д-р Михайлов е как да бъдат обучени обучаващите по Религия. Според него е утопия да мислим, че с религиозно образование може да се преодолее „драматичната деморализация на българското общество“.
Основната част от изказващите се застъпиха мнението, че ако се въведе Религия като задължителен предмет, то той трябва да е с надконфесионална насоченост.
Някои от депутатите изразиха опасения, че Св. Синод няма да приеме идеята да се въведе надконфесионално преподаване на Религия в българското училище. Г-жа Калканова наблегна на факта, че би следвало Българската православна църква да бъде активната страна в този дебат за статута на предмета Религия.
Министър Вълчев обобщи дискусията като каза, че – според него – се е оформил един парадокс, който той нарече „парадокса Михайлов“, визирайки д-р Николай Михайлов: в обществото има нагласа и очакване да бъде възстановено религиозното образование, тъй като то би спомогнало за преодоляване на моралните проблеми, но тези проблеми биха били преодолими само чрез конфесионално вероучение, само че като цяло решенията в комисията клонят към въвеждане на неконфесионален предмет Религия, с което обаче няма да се отговори на очакванията на обществото.
В крайна сметка депутатите не стигнаха до крайно решение и се разбраха да продължат обсъжданията на въпроса. Министърът прие идеята на проф. Герджиков за свикване на експертна комисия по въпроса за предмета Религия и предстоят преговори по нейното сформиране.
