Днес в Комисията по правата на човека и вероизповеданията в Народното събрание се състоя изслушване на министъра на образованието Даниел Вълчев по въпроса за промяната в статута на предмета „Религия”. Депутатите обсъждаха вероятното въвеждане на предмета „Религия” като задължителен предмет в българското училище.
На срещата не присъства Неврокопският митрополит Натанаил, който е официален представител на БПЦ в комисията, но в момента е болен, нямаше представител на дирекция „Вероизповедания”, тъй като не е била отправена покана към тази институция, не присъства и главният експерт по религия в Министерството на образованието Панчо Василев.В началото министърът представи накратко какво е състоянието на предмета „Религия” до момента. През тази учебна година религия се преподава като СИП и ЗИП на 16 667 ученици. От тях 13009 изучават християнство, а 3658 – ислям.
Даниел Вълчев осведоми комисията по какъв начин се провежда религиозното образование и в Европа. Той го обобщи в три типа: страни, в които не се преподава религия (напр. Македония, Словения и др.); 2. страни, в които религията е конфесионален предмет (напр. Гърция, Германия, Финландия); 3. страни, в които религиозните знания се преподават неутрално. Според министъра тенденцията е към неконфесионално преподаване на религиозните знания.
Министърът на образованието постави няколко важни въпроса, които стоят пред българското образование днес: кой от трите типа ще изберем ние и какви са реалните очаквания на обществото от предмета „Религия”?
Председателят на комисията по правата на човека и вероизповеданията проф. Герджиков предложи тези въпроси да бъдат решени от експертна комисия, оглавена от проф. Г. Бакалов. Самият проф. Бакалов застъпи мнението, че този предмет трябва да е надконфесионален, даващ знания за религиите по нашите земи и само за най-големите световни религии. Според него задължителното религиозно образование би следвало първоначално да стартира само в големите градове, докато се преодолее недостигът на учители по религия. А този проблем може да се реши ако към Богословските факултети се създадат магистърски програми за преквалификация на учители от други специалности.
Д-р Николай Михайлов отговори, че Богословският факултет в София не би могъл да задоволи тази нужда, тъй като е в трагично състояние и разкрива пълна липса на академизъм. Според психиатъра-депутат по-голямата част от преподавателския състав на факултета е непригоден за дейността, която трябва да осъществява и не би могъл да създаде достойни кадри, които да обучават деца и младежи. Големият въпрос за д-р Михайлов е как да бъдат обучени обучаващите по религия. Според него е утопия да мислим, че с религиозно образование може да се преодолее „драматичната деморализация на българското общество”.
Д-р Николай Михайлов отговори, че Богословският факултет в София не би могъл да задоволи тази нужда, тъй като е в трагично състояние и разкрива пълна липса на академизъм. Според психиатъра-депутат по-голямата част от преподавателския състав на факултета е непригоден за дейността, която трябва да осъществява и не би могъл да създаде достойни кадри, които да обучават деца и младежи. Големият въпрос за д-р Михайлов е как да бъдат обучени обучаващите по религия. Според него е утопия да мислим, че с религиозно образование може да се преодолее „драматичната деморализация на българското общество”.
Основната част от изказващите се застъпиха мнението, че ако се въведе „Религия” като задължителен предмет, то той трябва да е с надконфесионална насоченост.
Някои от депутатите изразиха опасения, че Св. Синод няма да приеме идеята да се въведе надконфесионално преподаване на религия в българското училище. Г-жа Калканова наблегна на факта, че би следвало Българската православна църква да бъде активната страна в този дебат за статута на предмета „Религия”.
Министър Вълчев обобщи дискусията като каза, че според него се е оформил един парадокс, който той нарече „парадоксът Михайлов”, визирайки д-р Николай Михайлов:в обществото има нагласа и очакване да бъде възстановено религиозното образование, тъй като то би спомогнало за преодоляване на моралните проблеми, но тези проблеми биха били преодолими само чрез конфесионално вероучение, но като цяло решенията в комисията клонят към въвеждане на неконфесионален предмет „Религия”, с което обаче няма да се отговори на очакванията на обществото.
В крайна сметка депутатите не стигнаха до крайно решение и се разбраха да продължат обсъжданията на въпроса. Министърът прие идеята на проф. Герджиков за свикване на експертна комисия по въпроса за предмета „Религия” и предстоят преговори по нейното сформиране.
