Новият Закон за вероизповеданията е един от най-либералните закони в Европа – това каза Жасмина Донкова, главен специалист в Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет. По думите ѝ, в повечето страни един от критериите за регистрация на вероизповедания е членската маса. „Такова изискване в българския закон няма и това го прави един от най-либералните“ – каза тя. Справка в Софийски градски съд показва, че в България са регистрирани 85 вероизповедания, а за регистрация чакат още около 5. За да бъде вероизповедание регистрирано по закона, трябва да се представи устав, представителство, къде се намира седалището и основните верови принципи, които изповядва.
По думите на експерта, в дирекцията няма регистър, който да следи нерегистрираните вероизповедания. Тя обясни, че Законът за вероизповеданията позволява упражняването на правото на вероизповедание, което не е регистрирано официално. В Дирекцията по вероизповедания към МС в последните две години не са постъпвали жалби от граждани, свързани с правото им да изповядват определена религия.
Законът за вероизповеданията трябва да бъде променен в частта за регистрацията на религиозните общности, защото сега е много либерален, поверявайки тази роля на съда. Това мнение изрази на конференцията „Вероизповедания и нови религиозни движения в България – проблеми и перспективи на прага на Европейския съюз“, ст. н. с. д-р Стойчо Йотов от проблемна група „Религия и национална сигурност“ към Института за философски изследвания при БАН.
Според него, изпълнителната власт трябва да осъществява контрол върху дейността на вероизповеданията. Преди да се регистрира дадено вероизповедание, трябва да има свободен достъп до неговото вероучение, а след това да се контролира дали то спазва своето вероучение, култ и организация. Преди 9 септември 1944 г. някои от протестантските учения са били наблюдавани от полицията – припомня д-р Йотов.
По думите му, новият Закон за вероизповеданията е в полза на протестантските секти, тъй като сега контрол върху религиозните общности почти не се осъществява. Дирекция „Вероизповеданията“ при МС няма вече такива права, тя се е превърнала от контролиращ в наблюдаващ орган – смята още Йотов.
Той отбелязва, че деструктивните религиозни движения или сектите са много по-находчиви и много по-бързо достигат до отделния човек, отколкото Православната църква. Това е така, защото нейната пропаганда е много обща и не винаги се свежда до конкретния човек. Сектите спекулират с проблемите на хората – най-вече със здравословните. Привличайки членове за своите общности, те им налагат силни ограничения – идейни норми, но и такива в храненето, обличането, образованието дори и в брака, подчерта ученият.
* Източник: Агенция „Фокус“ – БТА
