Варненски и Великопреславски митрополит Кирил ще търси дарители, за да стане „Патлейна“ действащ манастир и просветно средище – казал той по телефона пред репортер на в-к Позвънете Новини. „Ще превърнем „Св. Пантелеймон“ в действаща обител и просветно средище, какъвто е бил през 9 век“.
В понеделник дядо Кирил успя да си върне манастира, надхитрявайки съда и общината. „Вече няма петилетки, затова не мога да ви кажа кога ще бъде реставриран. Всичко зависи от дарителите“ – казал владиката. „Ако във Велики Преслав няма дарители, ще ги дирим из цялата страна“. Дядо Кирил определил, че са нужни поне два-три милиона лева за ремонт на сградата. Според него всичко там е разграбено и изтърбушено. „Не ни го върнаха през 1993 г., когато като действаща почивна станция имаше дори легла и чаршафи, а общината остави имота да се разграби“ – гневи се митрополитът. Освен два-три милиона лева за ремонта, според предприемачи, ще са нужни поне още толкова за обзавеждане.
В съдебна сага, продължила почти две години, магистратите от Районен съд – Велики Преслав отсъдиха, че сградата е общинска. Така този понеделник общината във Велики Преслав обяви нов търг за продажбата му. Чрез подставено лице обаче, което даде 664 000 лв., митрополията си върна триетажната сграда с 4.3 дка разгърната площ. Търгът беше спечелен от бизнесмена Младен Станев – собственик на варненската фирма за банички „МР-96“ ЕООД.
Когато съдебните спорове между кмета Рачо Кожухаров и митрополията започнаха, първоначалната тръжна цена беше няколкостотин хиляди долара. Търг след търг се проваляха поради липса на кандидати, накрая падна на 40 000 лв. Сега началната цена беше 223 000 лв. Тя беше повишена 147 пъти и достигна 664 000 лв.
Манастирът в Патлейна е копие на този, основан след покръстването на българите в края на 9 в. от княз Борис Първи. Тук, след изгонването им от Моравия, се установяват учениците на св. Кирил и Методий – св. Климент и св. Наум.
До 1944 г. новата сграда е построена до покрив. Тя има около 120 стаи. Преди обаче свещениците да влязат в нея, през 1954 г. Министерският съвет я отчуждава за нуждите на здравеопазването. Стопанисват я профсъюзите и тя става почивна станция.
* Източник: Агенция „Фокус“
