На 15 август отбелязваме Успението на Пресвета Богородица. Празникът е установен още от първите столетия на християнството, но до нас не са достигнали подробни сведения за това събитие, както и за живота на Божията майка след Възнесението на Спасителя.
Знае се, че когато е била на шестдесет и четири години, докато се е молела, Пресвета Богородица е видяла архангел Гавриил, който ѝ е възвестил, че три дни по-късно „Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царуваш с Него вечно!“. Така тя е започнала да се готви за своята смърт, като последното ѝ желание е било да види още веднъж св. апостоли, които междувременно се били пръснали по целия свят, за да проповядват Евангелието.
По чуден начин желанието ѝ се е изпълнило и всички апостоли, освен Тома, едновременно се появяват в Йерусалим. Когато настъпва часът се чуво ангелско пеене: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!“. Апостолите погребват тялото на Божията майка в пещера при с. Гетсимания и в продължение на три дни се молят пред гробницата. На третия ден след Успението на св. Богородица пристига апостол Тома. Огорчен много задето е закъснял и за да го утешат, апостолите му предлагат да отвори гробницата и да види за последен път св. Богородица. Когато обаче влизат в пещерата, виждат че тя е празна, а по-късно сияеща от слава и обкръжена от ангели, Божията майка им се явява с думите „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни!“. Така апостолите разбират, че тя възкръснала в третия ден след успението си и всяка година на 15 август Църквата празнува това събитие.
Празникът е предшестван от петнадесетдневен пост в чест на Пресвета Богородица. В България множество църкви са кръстени на Божията майка, като особено тържествено днешния празник се отбелязва в Троянския манастир. Там се съхранява чудотворната икона „Богородица Троеручица“. Копие на тази икона е имало и в църквата на Соколския манастир, който също носи името „Успение на Пресвета Богородица“. За съжаление, наскоро тя е била открадната заедно с други ценни икони.
Манастирът се намира високо в планината над гр. Габрово и е основан от архим. Йосиф Соколски. Първоначално, през 1832 г. е бил издълбан малък параклис в т. нар. „скала на сокола“ и затова е по-известен като Соколския манастир. През 1834 г. само за три месеца е построен днешният храм, а през 1836 г. в манастира се основава училище, в което преподава Неофит Бозвели. През паметната 1876 г. св. обител е сборен пункт на габровските въстанници, които поемат към Балкана, водени от Цанко Дюстабанов, чиято сабя се съхранява в манастира до наши дни. Известният майстор Кольо Фичето построява даром красива осемструйна чешма в памет на заловените и обесени в манастира осем въстаници.
Днес, прекрачи ли прага на тежката манастирска порта, посетителят е завладян от вълшебството на цветните градини, от белотата на чардаците и прекрасната гледка, разкриваща се от скалата, върху която е построена църквата „Успение на Пресвета Богородица“. Там ни посреща игуменката – майка Мелания, която се грижи за всичко заедно с единствената друга сестра – Пелагия. Богатата и любопитна история на манастира разказва сестра Мелания, започвайки от избора на мястото – високата и трудно достъпна Соколска скала.
Разказът на игуменката можете на чуете – тук.
* Източник и снимки: БНР
