В навечерието на Петдесетница в Стара Загора излезе новият брой на списание „Аязмо“. Редом с материалите, посветени на големия Господски празник, специално внимание е отделено и на св. Паисий Хилендарски, чието честване тази година съвпадна с Рождения ден на Църквата.
Възможно ли е преподобният автор на „История славянобългарска“ да е погребан в Старозагорско? Редом с Асеновград, Самоков, босилеградското село Рударци, с. Горско Абланово (обл. Търговище), в спор за това къде е приключил земния си път хилендарският монах влиза и с. Средно градище, община Чирпан. Тази позабравена хипотеза се основава на бележките от 1921 г. на Георги П. Аянов, за които през 1955 г. пише Иван Велков в „Църковен вестник“. „Аязмо“ припомня, че със Средно градище е свързан още един монах Паисий, таксидиот на Рилския манастир, но той умира значително по-късно.
За Старозагорския препис на „История славянобългарска“ разказва Ваня Донева-Ценкова, главен уредник на Регионалния исторически музей в Стара Загора.
„Да се научим да виждаме болката на другите“, призовава о. Йордан Карагеоргиев, предстоятел на първия в България православен храм с небесен покровител св. Паисий.
„Църковната сграда изисква специално отношение“, споделя арх. Иван Иванов, дарил на Църквата над 15 проекта за православни храмове.
„Църковните изкуства са част от живото тяло на Христовата църква“, подчертава д-р Ваня Сапунджиева, преподавател по иконопис в Православния богословски факултет на Великотърновския университет.
По повод 120-годишнината от избирането на Величкия епископ Методий (Кусев) за Старозагорски митрополит списанието припомня неговия текст „Покушенията на католическата пропаганда в Стара Загора“. „Вярата, прочие, единомислието е свръзката, която прави „съединението“…[…] Еднаквостта на вярата създава единството в деятелността на членовете на едно общество, на един народ, защото вярата е резултат на висшите комбинации на разума“, пише през далечната 1899 г. дядо Методий. Актуални ли са думите му днес, читателите трябва да преценят сами, според съвестта и опита си.
В новия брой на списание „Аязмо“ е публикувана вкратце и затрогващата история на една старинна икона, изписана в далечната 1856 г. Тя носи надпис „Събор на светите отци“, но следва изцяло иконографския тип „Събор на всички светии“. Рисувана преди 160 години за храм в Еникьой, Одринско, тя се преселва тук заедно с бежанците. Потомците им я опазват през годините. Завръща се в Божия дом с общите усилия на над 50 християни, които я „откупуват“ и реставрират с доброволната си лепта. Днес радва богомолците в храм „Св. Паисий Хилендарски“ в Стара Загора.
