Обогатява се богослужението в патриаршеската катедрала в София

Написана от Катеринка Пухлева, сп. „Църковен егоист”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (14 Votes)

3a jevgysПо-благолепно, по-модерно, по-дълго и по-тържествено ще бъде богослужението в патриаршеската катедрала в София от 1 април. Това съобщи новият предстоятел на храма и пръв носител на новата йерархична степен в БПЦ „Избран и наречен за епископ“. Негово нареченство разказа специално за  сп. „Църковен егоист” какви са нововъведенията в катедралата: „На първо място излиза лозунгът – богослужението е пари и богослужението се прави с пари. Това е истина, от която, колкото и да искаме, не можем да избягаме. Аз виждам всеки богомолец като левче, но има богомолци, които са столевки, има и хилядарки. Още с влизането аз ги различавам, - заяви просълзен новият предстоятел. - Левчетата ги пропускам, те са много и печелим от количеството. Стотачките и хилядарките се налага да ги приканваме нарочно да идват в храма. Те идват по-рядко, но носят по-голяма полза - отбеляза нареченският.

Да започнем с осветлението в храма, - продължи клирикът. - Осветлението в храма гълта мегавати и пари едновременно. Затова го пускаме със специален автомат. Ако искаш да ти е светло в храма – пускаш монети в машината и храмът свети. По-сложно е по време на богослужение. Автоматът свети най-дълго 10 минути. Затова ние възстановихме византийската длъжност на лампадарите – тези, които отговарят за лампите и осветлението. Те имат грижа, когато автоматът изгасне, да слагат вътре стотинки и пак да го пускат. Това придава на храма една загадъчност – ту свети, ту гасне, но никога не загасва напълно….

Постепенно въвеждаме византийското благолепие и ред в богослужението. По този случай вече в патрирашеската катедрала се въвежда двойно, дори тройно, византийско изпяване на всяко песнопение, двойно повече кадене, повече поколони, завъртания и обръщания по солея.

Специално искам да обърна внимание на Великия вход. Той вече ще се прави по нов начин. Измислих го по времето, когато бях началник на отдел „Богослужебен“, както не може да не знаете. При новият чин на Великия вход клириците излизат през северната врата на олтара, после през северната врата на храма и в лития стигат до паметника на Незнайния воин. Оттам през площада и централния вход на храма влизат в катедралата и се отправят към царските двери. Литията през площада задължително и длително преминава през шпалир от гвардейци и казаци с голи саби. А песнопението „Иже херувими“ се изпълнява от Представителния духов оркестър на БНА ведно с чинелите и барабаните. Отстрани, дискретно, мажоретки с помпони приветстват шествието. Ако вали дъжд, иподякони с черни чадъри засланят клириците и даровете при хода им през площада. Още не сме постигнали договореност с мажоретките да подскачат и в лошо време, щото са малко кекави.

Като част от иновациите в богослужението в най-великата катедрала между Прага и Кайро, Виена и Истанбул, сме предвидили всяка вечер след вечернята над храма да се прави заря, която да се вижда чак в Пловдив и да се чува до Перник. Тя ще е с продължителност 45 минути, за да респектира гражданите и да им внушава уважение към църквата, която може да си позволи такива илюминации и такива разходи. Така се увеличава и времето за взиране на вярващите и невярващите дори в небесните висини, а това си е направо постижение във въцърковяването на народопсихологията.

Много се надявам тези мои усилия за увеличаване на велелепното благолепие на богослужението и на приходите за Църквата да бъдат забелязани от синодалните старци и те час по-скоро да ме избавят от тази, макар и нова, но все пак преходна йерархична степен, и да ме направят епископ, какъвто аз смирено копнея да стана", каза в заключение Негово високо нареченство.

На снимката: Гвардейци по време на Великия вход. Те смиреномъдрено са свели гордите си глави, а сабите все пак са ги прибрали заради светостта на сакралното мигновение.

Разпространяване на статията:

Още от последния брой:

Het paard van Troje

Българо-гръцки семинар за свещеническите заплати

В Шамбези се проведе българо-гръцки работен семинар за православни клирици на тема „Държавната заплата за свещениците – троянски кон или душеспасителна лепта“. Гръцките свещеници споделиха какви са чувствата, когато държавата престава да ти плаща заплатата, а…
maxresdefault

Отец Ипомоний: Пропуснати ползи

Усещането да получаваш редовно заплатата си, трябваше да признае о. Ипомоний, бе същевременно и ново, и много приятно. А откакто държавата пое грижата за заплатите на свещенослужителите, броят на постните дни за семейството му през годината вече не се…
cloud ladders

Православие и облачни технологии е новата магистърска програма на БФ

Богословският факултет има нова магистърска програма, чрез която свещеници и богослови ще стават специалисти по облачни технологии и архитектури, съобщи за „Църковен егоист“ лично основателят и ръководителят на програмата иподякон Дионисий. Освен духовници за…
tesla spacex starman falcon heavy rocket elon musk

Българска епархия дарява колите си на Илон Мъск

Н-ската епархия, която наравно с грижата за духовния просперитет на пасомите си се интересува и от най-новите космически технологии, е решила да инвестира в научните изследвания на бизнесмена Илон Мъск. Владиката със затаен дъх проследи изпращането на старата…

Откриха шаблона за синодални становища

Сайтът за разследваща църковна журналистика „Дойна крава“ разкри как Св. Синод успява бързо и успешно да излиза със становища по всякакви актуални въпроси на обществото. Журналистите са се добрали до универсалната схема, измислена от гениален сътрудник на…
getty 175503046 9706479704500127 48685 1024x475

Семинар за душеспасителната полза на принудата при децата се проведе в София

Миналата седмица в София се проведе семинар на тема „Душеспасителните последици на принудата в преподаването на Религия от 1 до 12 клас“. В проявата бяха принудени да участват учители по история и български език и литература. Заниманията бяха водени от…
parva prolet za

Пролет пукна, ние не!

Този шеговит израз от известната песен на наш шоумен всеки с благодарност си спомня, когато игликата нашари поляните, а върбата се надпреварва с празника Цветница – коя от двете ще дойде по-рано. След мрачната есен и лютата зима пролетта носи отрада на душата…