Течове от покрива рушат втория по големина храм в София, съобщава БНТ. Стените на столичната църква „Св. Параскева” са пропити с вода от дъждовете през последната половин година. Корозионните процеси са повредили необратимо голяма част от стенописите на южния параклис.
Първопричината за проблема е нагла кражба на част от ламарината на покрива на храма. Просмукващата се вода разрушава стенописите, които са произведения на изкуството. „Откраднаха 15 квадратни метра медна ламарина от покрива. И докато поставим поцинкованата, просто прогизна всичко – целият ни параклис. Руши се всичко в момента – стени, стенописи, дървесина, всичко”, разказва пред БНТ предстоятелят прот. Йоан Чикалов.
Сумата нужна за укрепване и възстановяване на църквата е абсолютно непосилна за настоятелството. Отец Йоан призовава всички християни, които имат възможност да помогнат за съхраняването и спешния ремонт на храма.
„Необходимата сума е някъде около 400 000 лева, за целия храм. За южния ни параклис, който е 15 кв. м., и е най-нуждаещ се – е около 30 000 лева”, обобщи отец Йоан.
Можете лично да направите своето дарение в църквата на столичната улица „Раковски” 58 или да приведете пари на банковата сметка на храма:
Храм „Св. мчца Параскева”
Ул. „Г. С. Раковски” № 58, гр. София
IBAN - BG60UBBS80021063557715
BIC - UBBS BGSF
Справка: Храм „Св. мчца Параскева” е построен със средства на самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм „Св. Петка Самарджийска” в подлеза на ЦУМ. Новата църква е предназначена да поеме големия брой преселници, които пристигали в столицата по това време. Решение за строежа е взето на 4 април 1909 г. Дворът й, с площ 3000 кв. м., е откупен за 70 000 лв. от братя Генови и братя Коцеви.
Централният престол, в чест на св. вмчца Параскева, е осветен от Софийския митрополит Стефан на 6 април 1930 г. Северният престол на олтара, в чест на свщмчк Харалампий, е осветен през 1934 г., а южният – „Въведение Богородично” – от Българския патриарх Кирил през 1960 г. Храмът има два странични параклиса, южният е посветен на св. Йоан Богослов, а северният - на св. Мина.
