Днес цяла България – тази в малките ни граници и онази до краищата на света – трепетно чества своя национален празник. Независимо от разните мнения за това, дали точно този ден трябва да е наш национален празник, всички ние – и българи, и от други етнически малцинства – днес показахме, че имаме нужда от такива светли дни на национално самосъзнание и себеуважение. Навсякъде, където живеят българи, се проведоха тържества, пред паметниците се стече народ, млади и стари, музеите се препълниха. Чуха се прекрасни думи от официални и обикновени хора. И дано да не се забравят утре.
Българската православна църква подобаващо отбеляза тържествения ден. Негово Светейшество Българският патриарх Неофит отслужи панихида за далите живота си за свободата на Отечеството чужди и наши мъже и жени. Под сводовете на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” се разнесе молитва за Божията милост над покойните и вечна тяхна памет в народната свяст. След това Светейшият предстоятел на БПЦ отслужи и благодарствен молебен към Бога за Неговите милости към целокупния български народ в миналото и сега. Отправиха се молитви от името на всички, които просят от Всеподателя благословение и подкрепа в трудностите на всекидневния живот.
Накрая Негово Светейшество произнесе празнично слово, в което подчерта:
Скъп е за паметта на всеки православен българин Трети март – денят, с който за изстрадалия ни народ изгря светлината на свободата. Ден на радост и гордост, на почит и признателност към всички предци, отдали силите си за нашето духовно и културно възраждане, към всички воини, които не пожалиха живота си за нашата свобода. И най-вече ден на благодарност към Бога, от Когото е всяко добро даяние. Затова този ден е и ден на нашите заупокойни и благодарствени молитви към Господа, Който удостои с небесна закрила православния български народ и в благоприятно време отново го дарува с притежаваната по-преди свобода: духовна – с учредяването на Българската екзархия и политическа – с подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. (...)
Дни като този ни убеждават за пореден път, че само в единството на Църква, народ и общество, само когато оставим встрани политическите ни и други различия, които ни противопоставят, можем да продължим напред към осъществяване на завещаните ни от миналото високи образци на православна духовност, просвета и култура, християнска нравственост и безкористно родолюбие. (...)
Народът ни записа славни страници в хилядолетната си история и въпреки трудностите, пред които беше изправен, успя да влезе в третото хилядолетие с надежда за още по-добри дни – на благословен възход, по-високи идеали, които ни завеща православният дух от миналото, подчерта Негово Светейшество.
Заедно с патриарха в богослужбата участваха епископите Тихон Тивериополски, председател на църковното настоятелство на „Св. Александър Невски” и патриаршески викарий, и Браницки Григорий, викарий на Софийския митрополит, Главният секретар на Св. Синод архимандрит Герасим, представителите на Руската и на Румънската православна църква в София, йеромонах Зотик и прот. Нелуц Опря, председатели на столични храмове.
За отбелязване е, че на панихидата и молебена не присъстваха представители на държавната власт, нито на местната, а само Н. В. цар Симеон ІІ, който обаче не беше споменат в обръщението на словото на патриарха.
След края на молебена клириците начело с еп. Тихон и десетки миряни с тях се отправиха към паметника на цар Освободител срещу сградата на Народното събрание, където положиха цветя в знак на признателност към нашите освободители от османско иго.
Снимки: Атанас Димитров
