В 24:00 ч. на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1 настъпва 14 април. При завоюването на Египет римляните се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето, с европейската пролет, лято и т. н.
По нареждане на Юлий Цезар александрийският математик Созиген създава римски календар, наречен Юлиански. Той е въведен в Римската империя на 1 януари 46 пр. Хр. Така от 1 януари започва началото на годината. В Юлианския календар продължителността на годината е 365 дена и шест часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дена.
Гръцкият астроном Метон (ок. 400 г. пр. Хр.) открива, че деветнадесет лунни години съвпадат по продължителност с деветнадесет слънчеви години (имат 6 935 денонощия). Това е т. нар. цикъл на Метон, който показва, че ако първият месец на лунната година съвпада точно с първия месец на слънчевата година, то след деветнадесет години се повтаря това съвпадение (това означава, че през тези деветнадесет години нито един месец от слънчевата година не съвпада с месеците от лунната година поради различната им продължителност и брой, а оттук – разположение спрямо месеците на другата година).
Благодарение на откритието на Метон съгласуването на лунното изчисление с египетската слънчева година става лесно. По-трудно се оказва съгласуването на лунния календар с Юлианския, тъй като деветнадесетгодишен период от юлиански години има не 6 939, а 6 936 денонощия и осемнадесет часа. По такъв начин юлианската година изостава с четири дни от лунната. Това изоставане има много малък период и след четири деветнадесетгодишни цикъла (седемдесет и шест години) лунният календар ще изпревари слънчевия с деветнадесет дни, но Юлианският календар с прибавените деветнадесет дни ще се върне назад.
Затова след седемдесет и шест години началото на лунната година съвпада точно с началото на юлианската. Изчислените по лунния цикъл фази на Луната ще съвпаднат със същите юлиански числа и месеци, както преди седемдесет и шест години. Така за седемдесет и шест слънчеви години точно изтичат седемдесет и шест лунни и седемдесет и шест юлиански. По такъв начин следващата година от новия цикъл ще започне не само в един и същи ден, но и в един и същи час от денонощието.
Римският християнски монах Дионисий Малки определя, че годината на Христовото рождение съвпада със 754 г. от основаването на Рим. С това се слага началото на християнската ера от рождението на Иисус Христос.
* Източник: Агенция „Фокус“
Справка на Двери: И след 1916 г. Православната църква в България продължава да следва Юлианския календар. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския или, както се нарича, „поправения Юлиански“ календар със специално „Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква“ № 5953. Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници (Възкресение Христово и свързаните с него празници) се изчисляват според Юлианския календар, т. е. по стар стил; това безспорно е проява на непоследователност, но така постъпват и църквите, които още в началото на 20-те години на 20 в. приемат поправения Юлиански календар.
