Деца от Младежкия православен център „Чисти сърца” към катедралния храм „Св. Висарион Смоленски” в град Смолян преживяха паметен ден в гр. Батак. Пътуваха най-малките от центъра – наскоро дошлите в групите по вероучение, които за първи път участват в поклонническо пътуване. Бяха на светата божествена литургия за прослава на баташките великомъченици на самия площад в града и разбраха, че не са само те деца. Видяха до себе си връстници от Батак, Пазарджик, с. Труд, Димитровград, Септември, Пловдив и др. Този факт беше силният момент, за който си заслужаваше да пропътуват стотиците километри дотук и обратно.
Честването в събота, 17 май, на паметта на баташките мъченици вече е важно събитие за Пловдивска митрополия и страната благодарение на съвместните действия с община Батак и кмета Петър Паунов. Децата станаха свидетели на нещо неочаквано и силно, което им се случва за първи път – църковен ритуал под открито небе, с внушително духовенство и стотици смълчани хора, с изложена голяма икона на мъчениците-светци, богато украсена с цветя, която всеки можеше да докосне и да се помоли, да възхвали подвига им в името на вярата и да благодари. С изключение на това, че пътна полиция спря автобуса доста извън града и децата дълго време трябваше да вървят пеш, за да стигнат до площада, събитието дълбоко се намести в сърцата, трогна мило малките момчета и момичета, водени от учителките им по вероучение Николина Жекина и Радка Георгиева. Случващото се на този ден в Батак няма покритие със сухите факти в учебника по история (да ми простят авторите, не го посочвам с неуважение). В Батак фактите имат жива стойност. Случващото се е дар Божи да ни отвори сърцето за милост, душата за вяра и разума за паметливост. 20 червени рози от децата на „Чисти сърца” и тройно повече запалени свещици са най-малкото нещо за възхвала на мъченичеството за вяра, но те са точицата, от която започва да се развива и расте признателността, това тепърва ще проумяват нашите деца.
Батак е българската Голгота, определи Пловдивският митр. Николай в словото си, произнесено в края на богослужението, казвайки: „Поне малко може да бъде оприличено случилото се тук преди 138 години с Йерусалим преди повече от 2 хиляди години, където на Голгота Божият Син Сам се пренесе в жертва, за да бъде спасено чрез Него човечеството. Преди 138 години тук, в Батак, бяха пренесени в жертва голяма част от близо 5 хилядите жители на града, за да спасят православната вяра. Благодарната народна памет не остави без почит тези свети страдалци. Дълбоко в себе си ги смяташе за светци и се прекланяше. Години след години стотици българи минаваха през Батак и храма „Св. Неделя“, който доскоро беше наричан костница. Православен храм не може да бъде само костница, той е дом Божи, дом за молитва към Бога, Който е Бог не на мъртви, а на живи. Българската православна църква изпълни очаквания от мнозина дълг, като прослави в лика на родните светци изклани баташки свети мъченици и на небосклона на народната святост блеснаха хиляди нови звезди”.
Митрополит Николай разви темите за насилието и благочестието в днешно време в духа на морала на Църквата и небрежното отношение на държавата към традиционното си изповедание. „Искам да отговоря на въпроса, каза той, който незнайно защо отново се поставя на дневен ред: какво е отношението на Българската православна църква към насилието във всичките му форми? Вижте нашата история, вижте нашата география, вижте къде сме се събрали и ще чуете отговора – ние отричаме насилието и почитаме жертвите му. Светата Православна църква никога не е упражнявала насилие спрямо когото и да било заради неговата вяра, раса или убеждения. Напротив, тя е била жертва, непрекъснато е жертва, дори в днешно време. От установяването на православието по тези земи непрекъснато някой се опитва да го натика в ъгъла, в краен случай да го осмее или поругае. Няма друга християнска държава, която да се държи по такъв небрежен, да не кажем непочтителен начин към традиционното си изповедание. За да покажем още веднъж, че сме принципни, ще ви кажа: през последните години на турското робство дори османските султани са признали, че Православната църква е юридическо лице и има право да притежава храмове, манастири. Днес нашата държава има огромен проблем с това. Български съдилища имат проблем с това или по-скоро някой оказва върху тях чудовищен натиск, за да ги принуди да приемат, че е възможно друг, освен Църквата, да притежава църковна или манастирска сграда… Ние никога няма да вдигнем ръка срещу никого. Никога няма да оскверняваме храмове на други изповедания, дошли тук след нас. Никога няма да хакваме чужди сайтове, никога няма да покръставаме никого насила. Бог е любов!”
Ораторът сравни кръвното мъченичество на Баташките светци с безкръвното мъченичество на съвестта сега на тези, които се опитват да живеят по Божиите заповеди в един отхвърлящ тези заповеди свят: „Мнозина се питат как да бъда благочестив, когато около мене има толкова безчестие, как да бъда с мирен дух, когато около мене бушуват бури, гняв и раздразнение, как да обичам, когато плувам в океана на омразата? Как? Самите баташки мъченици отговарят: „С вяра в Христос!” Тя е храната и одеждата на душите ни, изворът на живота, веселие…”.
Докато течеше светата литургия, непрекъснато се канеше да вали. В края вече се изсипа пороен дъжд, но хората останаха на площада, дори децата. Тогава митрополит Николай покани децата на сцената на сушина и те бързо-бързо се смесиха с митрополитите и другите духовници. Неочаквано се показа картина, как трябва да изглеждаме заедно.
Митрополит Николай изказа братска благодарност към събратята си, взели участие в служението – архиепископа на Йопия Дамаскин от Йерусалимската патриаршия, на членовете на Св. Синод митрополитите: Великотърновски Григорий, Плевенски Игнатий, Варненски и Великопреславски Йоан, на преосвещените епископи Яков, Сионий и Григорий. Той поздрави също игумена на Бачковския манастир архимандрит Симон, представителя на Румънската патриаршия отец Нелуц Опря, кмета на Батак Петър Паунов и представителите на българската държавност, христолюбивия български цар Симеон и царския дом, всички присъстващи граждани, свещеници от цялата митрополия, монаси и монахини. Последва вълнуващ ритуал за децата – както бяха на сцената, митрополит Николай ги благослови поотделно всички и подари 200 осветени икони на баташките мъченици. Децата ги прегърнаха радостно.
