На делото на св. братя Кирил и Методий и техните ученици е посветена изложба, която се открива на 22 февруари в Националния исторически музей, съобщиха от музея. Ще бъдат показани малко известни колекции на християнско изкуство от фонда на НИМ. Експозицията съдържа над осемдесет паметници на църковната култура с акцент върху онези от тях, които са свързани с мисията на св. братя и техните ученици – св. Седмочисленици.
Сред експонатите се открояват иконата на св. Кирил и Методий от известния възрожденски художник, възпитаник на Петергбургската академия – Станислав Доспевски; дарохранителница от 1833 г. (сребро с позлата) с изображенията на св. Седмочисленици от Охридския манастир „Св. Наум“, мощехранителница на св. Климент, букварчето, наредено от Пенчо Славейков, и редица старопечатни книжици, които се показват на публиката за първи път.
Особено внимание е отделено на знамето на Българското научно благотворително дружество с образите на братята-просветители от Букурещ, 15 август 1892 г. Това дружество е първообраз на Българската академия на науките.
Мисията на пътуващите монаси-проповедници е загатната с представянето на колекция таксидиотски кутии от фонда на НИМ. Таксидиотите – пътуващи монаси, събират помощи и дарения за манастирите, проповядват, привличат поклонници, разпространяват житийни сборници и дамаскини, отварят килийни училища. По българските земи таксидиотството е популярно през 18-19 в. Таксидиотските кутии, които изпълняват функцията на преносим храм, са неотменен богослужебен инвентар за пътуващите монаси.
Основната част от паметниците на християнското изкуство, показани в изложбата – кръстове, рипиди, мощехранителници, потири, са свързани с култовата практика и произхождат от български манастири. Тук са и изящно изработени от злато, сребро, украсени със скъпоценни камъни предмети на православния ритуал в диапазона 16-19 в., които показват непознати съкровища – малко известни колекции от фонда на НИМ. Голяма част от тях се показват за първи път на публиката, като например колекция напрестолни кръстове, потир от 17 в., най-голямата мощехранителница, изработена в Москва през 1897 г., с вградени вътре по-малки хранителници от 1816 г. от манастира „Косиница“, двете икони на Сотир Георгиев от Неврокоп от 1864 и 1865 г. Изложената църковна утвар е главно от Охрид и „Косиница“.
Скоро след като през 9 в. св. княз Борис Първи приема християнството от Византия, в България се установяват учениците на св. Кирил и Методий, създатели на славянската азбука. Те основават книжовни центрове в Преслав и Охрид, където превеждат богослужебна литература. Така България не само че първа от славянските държави приема християнството, но скоро след това ги и снабдява с богословска книжнина на славянския език. В 880 г. папа Йоан Осми оповестява въвеждането на славянския език в богослужението. През 1880 г. папа Лъв Дванадесети включва празника на двамата просветители в богослужебния календар на Римокатолическата църква.
На 31 декември 1980 г. в специално писмо папа Йоан-Павел Втори обявява св. братя за покровители на Европа, редом със св. Бенедикт, обявен шестнадесет години по-рано за покровител на Стария континент.
На 14 февруари е празникът на преставянето на св. Кирил Славянобългарски, на 6 април – на св. Методий Славянобългарски, на 11 май – на братята-просветители, на 24 май е Денят на българската просвета и култура, на 27 юли – на св. Седмочисленици, а на 1 ноември е Денят на будителите – празник, в който всички те по заслуги се вписват. Изложбата ще бъде открита дотогава, като периодично в нея ще се подменят паметници от непознатите колекции от фонда на НИМ.
* Източник: БТА
