В рамките на Седмицата на православната книга, която се организира от Варненска и Великопреславска митрополия, се проведе и кръгла маса на тема «Семейството, възпитанието, образованието и закрилата на подрастващите». В нея взеха участие духовници, преподаватели от университетите в София и Велико Търново, общественици, гости от чужбина.
Участниците в кръглата маса обсъдиха два законопроекта, които предстои да приеме Народното събрание, и взеха отношение по проблемите, излизайки с две декларации. В тях се изразява несъгласие с текстовете на проектозаконите и се апелира за тяхното преразглеждане и внасяне на промени.
Относно Законопроекта за предучилищното и училищното образование участниците в кръглата маса заявяват, че той не отчита «духовната и ценностната криза, която руши устоите на съвременното българско общество и заплашва традиционната ни култура и националната ни идентичност».
Посочват се и другите основания, поради които събралите се във Варна църковни дейци не премат предложения в парламента законопроект:
- «В законопроекта отсъства последователна философия за целите, задачите и методите на възпитанието и образованието на българските деца. На практика този законопроект не е обществено приет и споделен национален проект.
- В изработването на този законопроект не са отчетени специфичните права и интереси на децата, представлявани от родителите, на учителите и техните професионални и синдикални организации. Напълно е игнорирано становището на Българската православна църква като религиозна институция на традиционното вероизповедание според Конституцията на Република България (чл. 13, ал. 3). Не са взети предвид и позициите на други религиозни общности у нас.
- В нарушение на чл. 26 от Закона за нормативните актове законопроектът е внесен за обсъждане и приемане без зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Отсъстват финансов и правен анализ.
- Министърът на образованието, младежта и науката еднолично ще определя държавните образователни стандарти. Така с подзаконови нормативни актове на изпълнителната власт ще се определя цялостната образователна парадигма и учебното съдържание за предучилищната и училищната подготовка. Това ще бъде в пълно противоречие с чл. 23 от Конституцията на Република България, който гарантира свободното развитие на образованието.
- Всичко това създава реални рискове и опасности от недемократични практики и поражда основателни съмнения за прокарване на лобистки интереси и корупция в образователната ни система.
- Държавата се опитва на наложи задължително целодневно обучение от 4 до 11-годишна възраст за децата, което на практика означава отделяне от родителите им и институционализацията им от най-ранна детска възраст, което е ясна индикация за антисемейна политика.
- Законопроектът съдържа текстове, прокарващи недемократични тенденции, накърняващи основни човешки права на децата, които се представляват от техните родители, като ги третира като обекти, а не като субекти на образованието.
- Законопроектът като цяло не съответства на общооевропейските принципи на самоуправление, субсидиарност и широко гражданско участие при определянето на образователните политики.
Участниците в кръглата маса призовават държавните органи, ангажирани с изработването на новия закон за предучилищното и училищното образование, «да преосмислят и променят цялостната му философия с цел да се гарантира общественият интерес и националната сигурност». Предлагат се конкретни стъпки, които включват:
- Създаване на «Национална стратегия за духовно-нравствено възпитание и образование на децата и подрастващите в България в активно сътрудничество с родителите, учителите, академичната общност, местното самоуправление и вероизповеданията»;
- Премане предложението на БПЦ и други вероизповедания за «въвеждане на целеви предмет с духовно-нравствено съдържание и възпитателни функции в задължителната подготовка на нашите деца и ученици (т.е. в раздел «А» на учебния план), защото това ще даде възможност на подрастващите поколения да се приобщят към духовните основи на българската националната култура»;
- Предоставяне на органите на местно самоуправление право да участват в определянето на образователната политика в общността;
- Да се създаде независим обществен орган за контрол на качеството на образованието.
В декларацията относно Законопроекта за детето участниците в кръглата маса призовават Министерството на труда и социалната политика да излезе с официална позиция за отхвърляне на законопректа «поради неговото противоречие не само с християнското учение, но и с Конституцията на Република България и Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от Великото народно събрание през 1991 г.». В декларацията се твърди, че «законопроектът за детето е дискриминационен спрямо българското семейство".
Участниците в кръгалата маса предлагат следнте принципи, с които да се съобразява „всяка законодателна инициатива в сферата на семейството, родителството и децата:
1)Признаване на първостепенната отговорност на семейството и родителите за детето – това означава признаване на компетентността на родителите да взимат суверенни решения за отглеждането, възпитанието, образованието и здравето на децата, без държавен стандарт за "правилно" родителство.
2) Признаване на принципа, че социалното включване на децата не може да се осъществи без социалното включване на родителите, че детската бедност не може да се пребори без преборване на бедността в семействата, че правата на детето не може да бъдат гарантирани, без да бъдат гарантирани гражданските права на родителите.
3) Подлагане на широко обществено обсъждане с приоритет на позицията на родителите, местните общности и пазителите на семейните и духовно-нравствените ценности в лицето на традиционните вероизповедания в България. Осигуряване на пълна прозрачност и публичен достъп до информацията за участниците в подготовката на тези проекти като гаранция за силно гражданско участие в общественото управление.
4) Системата за закрила на децата трябва да бъде принципно и законово отделена от системата за социални услуги за семейството и децата.
5) Противопоставяне на тенденцията за превръщане на родителството в професия и за промяна на определението за семейство, които са в противоречие с основните човешки права, с българските духовни традиции, културна и национална идентичност. А те се основават върху възвишеното учение на светата Православна църква за личността, брака и семейството, което е съхранило българския народ и държава през вековете".
Деклараците са адресрани до Председателя на Народното събрание, Президента, Министър-председателя и съответно – до Министъра на образованието и Министъра на труда и соцалната политика.
