В края на 2005 г. вече няма съмнение, че църквата „Св. Четиридесет мъченици“ ще се превърне в туристически обект и действащ храм-паметник. След последното си заседание във Велико Търново Националният съвет за опазване на паметниците на културата реши нейното второ освещаване да стане на 22 септември 2006 г. До тогава трябва да бъде завършена 120-метровата крепостна стена, която ще пази светинята от водите на р. Янтра. През лятото реката не прояви милосърдие към храма и наводни костницата.
Преди това заради политически амбиции по време на предизборната кампания бяха поставяни нереални срокове за довършване на строителните работи около обновената църква. През юни това доведе до протест от страна на осемнадесет великотърновски интелектуалци, които настояха да се спре с неоправданата прибързаност около откриването на храма. Заради кратките срокове едва не беше влошено вътрешното оформление.
Интелектуалците обвиниха тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски, че с бездействието си става съучастник в престъплението на реставратора Здравко Баров, който унищожава единствените оцелели автентични стенописи от храма. Според тях да не се подготвят климатичните условия за вечното жилище на стенописите – в името на чиновническото раболепие и безотговорност – е наистина престъпление.
В разгара на лятото обновената църква „Св. Четиридесет мъченици“ и четири декара прилежаща площ към храма станаха филиал „Великата лавра“ към Националния исторически музей в София. Новият стопанин Божидар Димитров обяви, че ще назначи арх. Теофил Теофилов за директор на новия филиал. „Нямам нищо против църквата да бъде дадена за стопанисване на местни институции, но виждаме как „Св. Димитър“, за която се грижи регионалният музей, тъне в разруха“. Това изказване на Димитров пред Янтра днес предизвика вълна от недоволство от страна на общината и местните културни институции.
Шефът на НИМ влезе в словесен двубой с директора на търновския музей Христо Харитонов и заради костите на цар Калоян. Останките на владетеля да бъдат погребани с държавни почести в църквата, настоява пред президента Божидар Димитров. Това е в противоречие с искането на Харитонов костите на цар Калоян да бъдат показани в храма. „Не е по християнски да показваме костите като останки от праисторически животни, контрира го столичният шеф“.
* Източник: FOCUS
