Оригиналният ръкопис на устава на Преображенския манастир ще бъде качен на дигитален носител до края на годината. Документът е от 1830 г. и се съхранява в Териториалния отдел на агенция „Архиви” във Велико Търново. „Ще дигитализираме около 30 ръкописа и този устав е най-старият сред тях. Най-новият, включен в списъка, е от 1932 г. и това са спомените на Христо Иванов-Големия, записани от сина му Христо Воеводов, които разказват за дейността на българския революционер в Национално-освободителното движение и участието му в Сръбско-българската война”, обяснява директорът на архива Боряна Маринова. Документите, които са включени в списъка за дигитализиране, са особено ценни и уникални, много стари илис реликвена стойност. Идеята на служителите в дирекцията е да бъдат защитени и запазени първо тези преписи, чието унищожаване би представлявало голяма загуба за българското и световното архивно наследство.
В информационния комплекс „Дигитални архиви” се съхраняват общо 175 документа. Дигитализацията е започнала през 2008 г. и от тогава до момента на електронен носител са качени 2741 записа, 7146 документа, 2156 инвентарни описа, 87 064 архивни единици и 1209 каталожни фиша. В електронния си вид документите ще бъдат поставени на официалната интернет страница на Държавна агенция „Архиви”, която в момента се разработва. Октоих от 1492 г. е най-старият ръкопис, който териториалният отдел на агенция „Архиви” притежава.
Бел. Двери.бг: Преображенският манастир, разположен в пролома Дервент на 7 км след Велико Търново по течението на река Янтра, датира от българското Средновековие. През турското робство и той е претърпял неведнъж своеволията на иноверния поробител. Възстановен е през 1825 г. с пръв игумен йеромонах Зотик, който въвежда в обителта светогорския устав. Сградите се строят през десетилетията до края на 19 в., а майстори като Колю Фичето, Димитър Софиялията, Захари Зограф и др. оставят своите шедьоври в тази историческа обител. Братството му става разпространител на християнска просвета през целия 19 в., участва и в освободителните борби, подслонява лазарет (полева болница) на руските войски през Освободителната война от 1877-1878 г. При тежкото земетресение от 1913 г. манастирските сгради сериозно са пострадали от падналите върху тях скали, но скоро са възстановени. Подобно падане на скали имаше и през 1991 г., когато отново бяха разрушени половината сгради от горната страна (западна), а целият източен корпус (долната страна) се свлече заради нестабилния терен. Там си отиде безвъзвратно и малкият храм "Благовещение Богородично". Оцеляха триетажното игуменско крило и централният храм "Преображение Господне". За съжаление през последните 10-15 години си отидоха всички по-стари монаси, остана само игуменът и вече в храма на манастира няма редовни богослужения. Въпреки набраните средства, сградите не се възстановяват. Манастирът изглежда полузапустял.
