Свлачище е на път да разруши най-старата част на патриаршеския манастир “Света Троица” край Велико Търново. Със застрашителна скорост пропада и 200-метров участък от пътя към светата обител, който завършва непосредствено пред манастирските порти. Там, заради свличанията, от години достъпът на автомобили е забранен. Ако не бъдат предприети спешни мерки, има опасност свлачището да повлече част от манастирската трапезария, която е построена през XIX век. Масивната постройка е оцеляла по време на разрушителното земетресение от 1913 г., а сега заради нехайството на институциите е на път да се събори.
Цяло лято ляхме бетон в участъка под манастирските порти, за да укрепим сградите, но без резултат, споделя тревогата си сестра Харитина. Пътеката, по която редовно минаваха туристи, беше широка около три метра, а само за няколко месеца от нея няма и помен. “Затова сме оградили мястото с бодлива тел и не допускаме никой да минава от там, за да не пострада”, обяснява монахинята. Въпрос на месеци е земята да повлече и сградите. През годините те са строени долепени една до друга, така че тръгне ли първата постройка, ще повлече и останалите.
Сериозно пострадал е и пътят пред манастира. На места липсват цели участъци от него. “Опитахме се да спрем пропадането, като изсипахме 6 камиона със строителни отпадъци и камъни, но няма полза”, разказва сестрата. “Трябва да се направи цялостно укрепване на пътя, за което обаче манастирът пари няма. Софийска фирма още преди 2 г. ни предложи да ремонтира и укрепи пътя, но ни поиска 100 хил. лв. Тази сума трудно ще подсигурим от дарители”, категорична е сестра Харитина.
Затова през декември тя се е обърнала за помощ към Община Велико Търново. Изпратила е писмо до председателя на Общинския съвет и кмета, с което иска съдействие за решаване на проблема. Сестрите разчитат на Общината за назначаването на комисия, която да изготви проектно-сметната документация за цялостно укрепване на сградата и пътя, както и да се отпуснат средства за ремонтните работи. “Това може да е манастирска земя, но светата обител е на всички българи”, каза монахинята. “Не може манастирът да съществува от XI век, а сега, десет столетия по-късно, да го изгубим заради немарливост, защото само трудът на сестринството не е достатъчен”, допълва тя. Районът около манастира “Света Троица” е свлачищен заради изобилието от подпочвени води. Преди седмица сестрите укрепили със собствени средства мястото около чешмата, където пътят е напълно разрушен. Но трябва да се проектира и направи мащабна дренажна система на мястото, за да се спаси светинята, която е паметник на културата от национално значение.
Обителта е предпочитано място не само за българските, но и за румънските туристи. От години запалени катерачи от северната ни съседка практикуват екстремния спорт по скалите, надвиснали над манастира. В повечето случаи обаче те използват техника, а вибрациите от нея предизвикват отцепването на огромни скални късове. Това също води до свличане на земна маса.
Манастирът “Света Троица” датира от 1070 г. През 1368 г. отшелникът св. Теодосий Търновски се оттегля в малка пещера в скалния масив над днешния манастир. След като други монаси започват да прииждат, търсейки духовен съвет или просто разговор с Теодосий, мястото постепенно се превръща в истинска монашеска общност. Скоро след това бъдещият св. патриарх Евтимий също се присъединява към общността и бързо става известен със своите способности в първото книжовно училище, създадено от монасите там. С остаряването си Теодосий постепенно прехвърля на Евтимий дейността си по управлението на манастира. Така съвсем естествено, след внезапната смърт на св. Теодосий, Евтимий става игумен на “Света Троица”. По онова време обителта се издържа от властта в лицето на Иван Александър и Иван Шишман, които са посещавали манастира за разговори с Теодосий и често са оказвали финансова помощ и са оставяли храна за монасите. Затова още през XIV век манастирът става известен като царски, Шишманов и патриаршески.
