Вторият ден на международната работна среща, посветена на проблемите на неопетдесетническото движение и предизвикателствата пред Православната църква в нейните пастирски и мисионерски усилия за служение в днешно време, която се провежда в манастира „Св. Георги” в Хаджидимово с благословението на Неврокопския митрополит Натанаил, продължи с обсъждане на социални и политически аспекти на разглежданата проблематика.
Първият доклад в програмата беше на кипърския депутат Тасос Мицополус, който разгледа възможностите на политическите институции на национално равнище и на европейско ниво да реагират на заплахите от деструктивна за обществото и личността дейност на някои религиозни движения и култове.
Като народен представител от националното събрание на Кипър г-н Мицополус засегна в своя доклад предимно проблемите на обществената политика на страните с традиционно православно вероизповедание, която в сътрудничество с Църквата трябва да работи за превенция и защита на лицата, които са жертва на религиозни култове. Той представи различни правителствени мерки, които се предприемат през последните години с цел разрешаване на конкретни проблеми, провокирани от дейността на различни нови религиозни движения. Лекторът засегна редица поводи и случаи в законодателната дейност и съдебната практика, като представи по-важните проблеми в очертаната област на европейско равнище. Кипърският представител очерта интересни казуси и възможности за законодателни, правни и публични мерки за превенция на деструктивната дейност на нови релгиозни движения, които се предприемат в европейските страни, и даде редица примери от опита на Кипър и основните европейски институции.
Г-н Мицопулос посочи съвременните условия, които през последните години благоприятстват разгръщането на най-новата вълна от религиозни движения и способстват за разпространението на различни нови религиозни учения и култове – източни и западни, психо-култове, езотерични, окултни и сатанистки религиозни и псевдо-религиозни движения и групи.
В своето изложения кипърският депутат аргументира още необходимостта на създалото се бързо и безпрепятствено разпространение на различни религиозни движения и сектантски групи, които безпроблемно преодоляват държавните граници и придобиват международен характер, да се противопоставят адекватни мерки за международно сътрудничество на специализирани политически органи и обществени институции, а също така и междуцърковна координация на мисионерските и пастирски усилия на поместните православни църкви и гражданските организации на родители, психолози и експерти. Докладчикът представи тенденциите в много европейски страни през последното десетилетие, водещи до промяна на оценката за дейността на религиозните култове и нови религиозни групи и движения, които от явление, будещо загриженост и безпокойство, постепенно се разглеждат като сериозен обществен проблем. В много европейски държави като Франция, Германия, Испания, Белгия, Италия, Гърция и др. се предприемат мерки за регулиране или ограничаване на дейността на подобни групи и се изработват специфични мерки и правни механизми за наблюдение и контрол, основани на общоевропейски препоръки и документи.
В дискусиите към представения доклад бяха повдигнати много интересни и актуални въпроси от юристи, свещеници и богослови, работещи по проблемите на съвременната сектантска дейност, и трудностите, които срещат църковните институции в тяхната пастирска и социална дейност в днешно време. Съществуват на първо място трудности при дефиницията на понятията секта, ерес, ново религиозно движение и религиозен култ, които в законодателството на съвременните европейски държави не са дефинирани с изрични правни определения. В рамките на принципите за свобода на религията и мисълта различни религиозни или псевдорелигиозни групи се възползват от възможностите да развиват своята дейност и да регистрират свои сдружения, чрез които се създават множество проблеми, произтичащи от техния правен статус. Православни активисти, в това число и юристи, от България и Русия, които са били ангажирани с конкретни съдебни дела и спорове по повод дейността на различни религиозни култове и нови религиозни движения, посочиха конкретни трудности и проблеми, свързани със съдебни спорове, и необходимостта от координация и сътрудничество в областта на правото и защитата на човешките права.
Карпасийският епископ Христофор, който председателства Междуправославната мрежа за изследване на култовете, във връзка с тази дискусия представи мисионерския и пастирски подход на Православната църква и практиката на православни духовници и мисионери. Той представи добрите пастирски практики, изработени въз основа на напътствията и изградения мисионерски модел от протопрезвитер Антоний Аливизополус - създател на междуправославната мрежа за православно антисектантско служение, а именно: много внимателно да се изследват различните сектантски движения, да се познават в дълбочина отделните учения и групи и да се назовават и описват феномените на сектантската религиозност изключително внимателно в зависимост от контекста – църковно-догматичен или гражданско-правен. Да се адресират по подходящ и коректен начин проблемите без създаване на условия и поводи за юридически и съдебни спорове, които религиозни активисти или техни защитници използват за създаване на кампании срещу православни свещенослужители или богослови поради неточна терминология или прибързани и некоректни изказвания.
В своя доклад, посветен на пастирското служение на Правславната църква, която днес е изправена пред предизвикателствата и заплахите от сектанска пропаганда и псевдорелигиозна дейност, епископ Христофор посочи отговорността на православните свещенослужители и духовници да се отнасят внимателно и с любов към нуждите на всеки човек – вярващ или търсещ истината, който идва в Църквата и очаква да се приобщи към пълнотата на духовния живот в благодатта на Светия Дух. Свещениците следва да откликват с внимание на нуждите на всеки човек, който се обръща към тях. Като духовен отец към своите духовни чеда да не формализира и бюрократизира своето служение, да остава с отворени обятия и да не затваря църковните двери на Божия храм за своите енориаши и духовни пасоми. „Църковният пастир няма определено работно време! По всяко време, във всеки час на денонощието той трябва да е на разположение на ония, които търсят помощ и подкрепа по пътя към спасението”, подчерта епископът.
Понякога съществуват недостатъци в самата пастирска дейност на православните свещенослужители, посочи преосвещения епископ, които със своя живот и пример не привличат активно вярващите и колебаещите се или не откликват на техните конкретни нужди с духовна загриженост, внимание и усърдие. Незаинтересоваността и липсата на единство между думи и дела у православните клирици, а също и чиновническото отношение към свещеническото служение понякога са повод за съблазън и причина за отблъскване на някои неукрепнали във вярата християни, които попадат под въздействието на сектантски общности, защото те им демонстрират първоначално една атмосфера на загриженост и еуфория и показват внимание и приемане на личните въпроси и проблеми на всеки. Това подмамва търсещите вярата хора или привлича разочарованите от Църквата, като ги тласка в обятията на сектантски религиозни групи и нео-харизматични общности.
Въз основа на своя пастирски и мисионерски опит, чрез писмата на вярващи и пасоми, които засягат актуални проблеми на съвременния човек – проблеми на личния живот, наркоманията, житейските трудности и търсения, на които понякога Православната църква по-мудно реагира, а сектантските водачи и активисти използват много ловко за пропаганда и индивидуален подход към всеки вярващ – архиереят илюстрира новата мисионерска ситуация и пастирската отговорност на църковния клир за водачество, напътствие и личен пример в общението с всеки член на Църквата или търсещ истината човек. Добрият пример на свещенството, свидетелството за Христовата истина, духовно-просветната работа, катехизацията и пастирското служение са едни от най-важните фактори за превенция и борба срещу сектантските влияния и начин за насищане на духовния глад на съвременните хора, произтичащ от стремежа им за познание на Истината и духовно общение в благодатта на Светия Дух в Църквата. В енорийския живот вярващите християни трябва да преживяват любовта в Христос и пълнотата на благодатното общение, за да напредват в духовния живот и да не стават податливи на деформираните форми на сектантски религиозен живот.
Високопреосвещеният Неврокопския митрополит Натанаил посочи също необходимостта да помним Христовите думи от Евангелието: всички да бъдат будни – не само свещеници и епископи, а всеки член на Църквата на своето място и според отреденото му служение, да бъде жив и действен член на Църквата, да свидетелства със слово и дело за истината на Православието и да работи усърдно за духовното благопреуспяване на вярващия народ.
В дискусиите към изнесените доклади бяха направени ценни предложения за бъдещо междуправославно сътрудничество, обмяна на информация и опит в църковното мисионерско и пастирско служение, създаване на нови начини за координация и комуникация между изследователски центрове, богословски школи и епархийски мисионерски центрове, които да обединяват ефективно своите сили в общото служение на Църквата.
