Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
1_86.jpgВ деня на Рождество Богородично в Несебър посрещнаха две икони от Свето-Николаевския Городокски женски манастир край гр. Ровно, Украйна. Днес множество вярващи се поклониха пред свещения лик на Божията майка и се помолиха за нейната благодатна помощ. Едната икона е копие на Козелщанската икона на Божията майка, подарена на манастира от Киево-Печерската лавра през 2000 г. (на която този манастир е метох още от 16 век). Иконата се смята за главна светиня на обителта и всяка година сестрите отбелязват деня на нейното даряване, 11 януари, като свой местен празник. Другата Богородична икона е по иконографския тип на известната Кикоска икона, която се съхранява на о. Кипър в манастира Кикос и за която се счита, че е рисувана от св. ап. Лука. Двете икони заедно с мощите на св. Йов и св. Амфилохий са в България по инициатива на несебърския свещеник отец Петър Косев, който поддържа връзки с Украйна, и са придружавани от украинския свещеник Михаил. Те ще останат в несебърския храм "Св. Успение Богородично" два дни, а в четвъртък ще бъдат пренесени в църквата "Св. Кирил и Методий" в Бургас.

Първоначалната информация за иконите в медиите не беше точна, тъй като създаваше впечатление, че в Бургас ще пристигнат оригиналните икони на св. Богородица Вратарница (която е главната светиня на светогорския Иверски манастир), Кикоската икона и Козелщанската икона на Божията майка.

1_94.jpgЖитие на св. Амфилохий Почаевски

В украинското село Мала Иловица, на 10.12.1894 г. в семейството на Варнава и Анна се ражда син, който при светото кръщение наричат Яков. През 1912 г. Яков бил извикан в царската армия, където работил като фелдшер. През 1925 г. Яков бил приет за послушник в Почаевската лавра и в трудолюбие и смирение изпълнявал всички поръчения. На 8 юли 1923 г. с благословията на митрополита на Варшава и цяла Полша еп. Дионисий, бил подстриган в монашество с името Йосиф. В 1933 бил ръкоположен от епископ Антоний за йеродякон, а в 1936 г. за йеромонах. Йосиф се върнал в родната си село и заживял при своя племенник. При него започнали да идват много страдащи хора. Местните власти, обезпокоени от притока на хора в селото, започнали да настройват роднините срещу него, като един от тях се поддал. Излъгал той стареца и със своя трактор го откарал извън селото, като го пребил жестоко и го хвърлил в леденото езеро. В студения декемврийски ден мъченикът престоял 8 часа в ледената вода. Духовните чеда намерили умиращия старец и го откарали в Почаевската лавра, където още същата нощ го подстригали в схима с името Амфилохий. След дълго боледуване старецът оздравял напълно и отново започнал да помага на болните. Известен е с това, че е прогонвал много бесове от обладани, изцелявал е болни, а при канонизацията му тялото му е открито нетленно и благоухаещо.

Из спомените на К. Шумалович: през лятото на 1961 г. на ръката на моя син излезе киста, тя се увеличи почти два пъти, водихме детето на лекари, но те не ни помогнаха. Тогава се обърнахме за помощ към стареца, който се помоли и държа ръцете на детето, като на другия ден от кистата нямаше и спомен. На 3.04.2002 г. светият Синод на Украинската православна църква приема решение за причисляването му към образа на светиите.

Снимка: Bszone.info

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kcrd 

Разпространяване на статията: