На 20 май 2010 г. в Големия салон на Двореца „Врана” се състоя представянето на книгата „Цар Фердинанд Български – верност и постоянство” с автор преподавателя в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” главен асистент Ивайло Шалафов. Това е третата книга на същия автор от поредицата за царското семейство след „Дългът преди всичко” и биографията „Иоанна Българска – царицата на милосърдието” с предисловие на Краля на Испания Хуан Карлос І.
С тази проява, организирана от Национален инициативен комитет, се поставя началото на поредица събития, посветени на 150-ата годишнина от рождението на основателя на Българската царска династия – Цар Фердинанд І, която се навършва на 26 февруари 2011 г.
Предговорът на настоящето издание е от Н. В. Симеон ІІ, който пише: "През далечната 1887 година моят дядо с жертвоготовност приема волята на българския народ, избрал го за свой владетел във време, в което никой друг аристократ не дръзва да се наеме с такава отговорност.
Нещастният край на Първата световна война цар Фердинанд прие за своя най-голяма лична отговорност. Абдикира и пое по нелекия път на доживотното си изгнание, като остави на престола своя син, спазвайки монархическата традиция, с което умиротвори страната и предотврати непредвидими сътресения и вътрешни борби. Установи се в град Кобург. Отдаде се на задълбочените си научни занимания и интереси, предприе редица научни експедиции в Африка и Южна Америка, но никога повече не успя да види обичното си Отечество! В края на Втората световна война Провидението му поднесе горчивата чаша да стане свидетел на страшни събития, довели до рухването на цялото му дело, пометено от стихийността на събитията, както и личната му драма да надживее и двамата си синове." Цар Фердинанд умира на 10 септември 1948 г.
„Говореше се за всичко друго, но нито една добра дума за владетеля. Време е това да бъде преодоляно. Време е да се заговори с един по-спокоен и обективен тон”, каза Омбудсманът на Република България Гиньо Ганев, председател на Инициативния комитет.
Историците акад. Георги Марков, проф. Георги Бакалов и проф. Андрей Пантев последователно подчертаха, че книгата на Шалафов връща чувството за равновесие и обективност към личността на най-дълго царувалия български монарх “след десетилетията на историческа несправедливост, изопачаване и идеологически клишета”. Той трябва да бъде обективно представян - с грешките, но и с огромния му принос за развитието на България като европейска държава през неговите 31 години на управление. "Ще започна с една универсална фраза: един републиканец, който с удоволствие ходи в Двореца", започна словото си историкът проф. Андрей Пантев. Не отсега всичко се обяснява с идеология и конюнктура, особено когато става дума за личности и династии. Какво беше България, когато идва княз Фердинанд? Една страна, завладяна от скепсис, независимо от Съединението и победата в Сръбско-българска война. Съмнявали са се, дали България може да има дори добри стрелочници и учители, а камо ли дипломати и министри! Но Фердинанд се осмелява да основе династия. А за това се иска дързост, смелост, посочи професорът. Животът му е изпълнен с възходи и провали. Винаги обвиняван след Първата световна война, като се забравя, че той е имал своя звезден миг до 1912 г., началото на Балканската война, когато има невероятен възход на България. Това е времето, когато българските офицери със самочувствие развяват пелерини по улиците на София и след време геройски ще се сражават. Нито един балкански монарх по онова време нямаше авторитета на цар Фердинанд, а това не означаваше ли престиж и чест за онези, които строяха България? И винаги той, както и потомците му, е знаел, че тя, България, е единствена, заключи проф. Андрей Пантев. Личността на цар Фердинанд е твърде комплицирана и противоречива, но става дума за истината, която е разкрита в книгата, каза проф. Георги Бакалов, председател на Държавна агенция "Архиви". Цар Фердинанд е личността, която с амбицията си довежда до край независимостта на България през 1908 г. Той е владетелят, който превръща България от османска бедна провинция в европейска държава, категоричен е авторитетният историк.
„Да се чуят подобни думи, като внук на цар Фердинанд съм безкрайно благодарен и едва ли ще мога да забравя. Много се вълнувам, каза Сакскобургготски, защото се намираме и в двореца, построен от дядо ми преди 100 години. Но искам да спомена и моята прабаба княгиня Климентина, която е стояла винаги зад него. Той е нейният трети и любим син и тя влага колосални средства, за да го има този дворец и да бъде наистина европеизирана България, която винаги е била европейска”, каза Симеон ІІ.
По информация от Националния инициативен комитет за отбелязване на 150-годишнината от рождението на цар Фердинанд (1861-1948)
