Спасовден мина без събор на Бакаджика

Манастирът ”Св. Спас” е въздигнат през ранното Средновековие и е бил средище на исихазма в българските земи. След падането на България под турско робство манастирът е бил разрушен. Има сведения, че отново е бил възстановен в началото на 19 век, а след Априлското въстание изцяло е бил изгорен. В днешния си вид манастирът е изграден през 1879 г. от (руския) генерал Михаил Скобелев. Манастирският храм е посветен на благоверния княз Александър Невски, живял през 13 век и канонизиран от Църквата за светец (покровител на руския император Александър ІІ Николаевич, царя-освободител, поради която причина и патриаршеската катедрала, храм-паметник за Освобождението, в София е посветена на същия светец - б. р.). Пръв игумен на новопостроения манастир става полковият свещеник йеромонах Партений Павлов. След него игумен е йеромонах Ювеналий, също руснак. Манастирът е бил на пряко подчинение на Руската православна църква (заради схизмата, в която е била до 1945 г. БПЦ - б. р.), а след революцията в Русия е на подчинение на Задграничната Руска православна църква, ръководена в България от архиепископ Серафим (Соболев, дошъл в България през 1921 г. - б. р.). По време на Първата световна война, когато България е била съюзник на Антантата, министър-председателят Васил Радославов разпоредил манастирът да бъде закрит, тъй като се считал за ”гнездо на руския шпионаж”, а монасите били изпратени на заточение в Котел. Но през 1925 г. манастирът отново е бил възстановен и архиепископ Серафим ръкополага в йеромонашески сан монаха Кирил и го поставя игумен на манастира. През 1934 г. по решение на българското правителство манастирът преминава към Българската православна църква в диоцеза на Сливенска епархия.