Мобилно меню

4.8125 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (96 Votes)

bloggerКолкото и човек да не желае да коментира критично официалния сайт на Българската църква, неговият екип или по-точно главната му редакторка (защото друг екип вече не остана) – постоянно прави гаф след гаф.

След като няколко пъти публикува негласувано обръщение на Св. Синод към християните относно предстоящия Всеправославен събор, сега главната редакторка взе нетърпеливо нещата в свои ръце. И вместо да изчака все пак официалното обръщение на ръководството на Българската църква, тя си позволява да изразява личното си становище на страниците на официалния сайт, все едно става дума за личен блог. Замества официалната позиция на Българската църква със спорната и претенциозна „православна вероизповед” на един йеросхимонах-светогорец, за чийто мисионерски дух Света Гора е тясна, и си позволява да я „препоръча” на вниманието на читателите на сайта с не по-малко претенциозното заглавие: „Кое ни помага правилно да изповядваме…” По този начин и българските митрополити се поставят пред свършен факт – един вид, така трябва да мислите, ако искате да сте православни християни…

Парадоксът е, че това лично становище влиза в открито противоречие с епископското ръководство на БПЦ. То подрива авторитета на Св. синод на БПЦ и на Негово Светейшество патриарх Неофит. Само преди месец Българският патриарх и двама български митрополити – Варненски Йоан и Неврокопски Серафим, сложиха лично подписите си под проектодокументите за Всеправославния събор с ясното съзнание, че те са достатъчно здрава основа за обсъждане на Всеправославния събор (а съвсем не окончателен вариант, който трябва да бъде съставен в съборен православен дух на самия Събор). Те бяха изпратени на заседанията в Шамбези като представители на Св. Синод и на цялата Българска православна църква, като епископи с духовен опит и задълбочени  богословски познания. Според авторите на петицията обаче текстът на документа „Отношенията с християнския свят“ не е основа за православен разговор, а маскирана от злоумишленици ерес (кои са те? Зилотите имат цели списъци с имената на заподозрените…).

Според гл. редакторка обаче българските митрополити и патриархът са се подписали под ерес, която явно не са успели да разпознаят така добре, вероятно поради недостатъчна богословска компетентност. Неврокопският митрополит е духовен надзорник на официалния сайт, но явно главната редакторка не желае да се подчинява на наложени й духовни авторитети, а само на избраните от нея. Следващата стъпка сигурно ще е да препоръча на патриарха и митрополитите да посетят курсовете й по катехизис, където редовен гост е въпросният странстващ светогорски монах…

Проблемът не е кой какво мисли и защо го мисли – проблемът е, че вече толкова години БПЦ няма официален сайт, а официалната страница служи за параван на амбициозни хора да воюват… представете си, с Двери. Колкото и да обичаме сайта, в който работим, такава отправна точка за работата на официоза е принизителна за самия официоз, отдалечава го от неговата цел, свежда го до нивото на църковен блог.

Не е нужен професионализъм, а елементарна адекватност, минимум доза смирение (по човешки), за да разбереш, че официалната страница на една Църква затова е официална, защото отразява единствено и само официалните документи и становища – в случая на БПЦ. Някои от тях може да са спорни, може след това митрополитите да ги преразгледат – всичко може, но всяко нещо тежи на мястото си, когато е в своите собствени рамки. А това, което постоянно разрушава рамките, включително и на професионалното благоприличие, са личните амбиции и неконтролируемо желание за себеизява до степен да заместиш Св. Синод при формирането на становища по верови и богословски въпроси. Да пишеш лични статуси в официален сайт на една институция е долу горе като да бъдеш великосхимник в центъра на мегаполис…

Всичко е добро, когато е на мястото си. Или както го е казал по-живописно народът, всяка жаба да си знае гьола или … всеки блогер - блога.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.