Започнахме сякаш да свикваме с практиката на Православните църкви да отговарят на въпросите, често драматичните въпроси, поставяни пред тях от модерната история, с намусено мълчание и нечестни действия. Това поведение обосновава по парадоксален начин отказа от системна рефлексия, свидетелстващ в своето постоянство за някакви трайни аномалии.
Национализмът и либерализмът очи в очи с Православието биват мислени тук като социални и исторически сюжети, способни да направят видими едни или други травми, характерни за Православните църкви през последните две столетия и в най-новото време. Те биха могли да задълбочат тези травми. Биха могли обаче да се окажат и мотивите, активиращи оздравителните енергии, присъщи на Православието по същина.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kr4x
