Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

slavka Вчера, събота, с един мой познат, свещеник в православна община в чужбина, си говорехме кой къде ще отиде на църква в неделя. Той, отпускар, искаше да отиде в академичния параклис „Св. Климент Охридски“ на Богословския факултет на Софийския университет, където бил чувал, че се събират много млади семейства с дечицата си. Аз изразих предположение, че своеобразната „енория“ при параклиса, състояща се от хора, живеещи в границите на различни столични енории, може да е „във ваканция“ заради летния период. Но моят познат самоуверено каза: храмовете нямат ваканция!

Наистина, днес, в неделната утрин, и двамата участвахме в светата литургия в академичния параклис. „Е, участвали сте! Къде се редиш и ти заедно с клириците?“, би реагирал всеки читател, но отговорът ще дойде след малко.

Параклисът отпреди началото на литургията беше изпълнен предимно с млади семейства, но и с други богомолци, които с благоговейното си присъствие съживяваха заглъхналата в лятна ваканция внушителна сграда на факултета. Свещеникът от чужбина, който е софийски зет, но от „чужда“ юрисдикция и народност, днес служи заедно с ефимерия свещ. д-р Сава Кокудев, а накрая проповядва и причасти 15-ината дечица и много други богомолци. В проповедта си на прекрасен български език отецът каза и тези запомнящи се думи: „В църковните медии все четем: днес служи еди-кой си владика с еди-кои си свещеници и дякони... Това е грешка! Архиереят и свещениците не служат сами литургията. Те я служат заедно с вас, с народа Божи. Те я служат за вас. Без вас няма смисъл самата евхаристия.“

Запомних тези думи. Ако вие ги бяхте чули, сигурно и вие щяхте да ги запомните. Не че не знаете тези азбучни истини на православната ни вяра. Просто... не сме свикнали да ги чуваме, защото по думите на авторитетни духовници, богослужението ни понякога става клирикоцентрично, вместо да е Христоцентрично. Ако пък кажете, че това не е така или поне във вашата енория не е така, няма да споря. Дай, Боже, вие да сте прави!

Но да се върнем на ваканциите. В параклиса на БФ десетилетия наред имаше богослужения, само когато има занятия на студентите. През другото време той стои затворен. Така беше и през Страстната седмица, на Възкресение Христово и през Светлата седмица, на Рождество Христово и пр. Преди години един декан се беше опитал да „съживи“ параклиса и през Страстната седмица поне, но по традиция ефимериите на параклиса през тези дни ги пращаха по енориите в софийските села, къде няма свещеници. С новия ефимерий, отец Сава, това не става така. Заедно с него (при благосклонното отношение на ръководството на БФ) дойдоха и богомолци, които нямат общо с факултета, но пък са ревностни християни. Често дори се случва на богослуженията в учебните периоди на факултета да има само „външни“ богомолци и нито един студент, но свещеникът е там, богослужение има, всички се молят „за учащите, учащите се и служащите в този честен дом“. Съвсем по християнски, нали?

„Външните“ богомолци, предимно млади хора, повечето семейни, доведоха и децата си. Така стана обичайно да се черкуват поне 30-40 души и още 15-20 деца от 0 до „тийн-годишни“. А най-интересно ми е било винаги да наблюдавам децата в тази необичайна енория. Те са си деца отвсякъде: възпитани християнски, но живи, трудно се съсредоточават, шумят понякога. На това са му намерили колая. Събират ги в съседната на параклиса 1-ва аудитория и там умело ги занимават тихо няколко млади жени, докато стане време те да участват дейно в литургията. Как ли? Много просто. За всички дечица са осигурени едни светли ангелски одежди и на малкия и великия вход децата се подреждат в дълга процесия, носейки пред гърдите си икони на Спасителя, св. Богородица и различни светци. Естествено, за да се разгърне тази дълга процесия, входът се прави чак до края на дългия параклис, което е хубаво решение. Дечицата в тези мигове са особено щастливи и съвсем по детски сериозни. Това са техните звездни мигове в двучасовото богослужение, което никой не усеща като дълго и отегчително.

Идват и песнопения, които те са разучили с някои от жените и се струпват да изпеят само те, децата. Те са истински щастливи, всички останали се умиляват, а Бог се радва и ги благославя. И така е на всяка неделна или празнична литургия. Независимо от ваканциите. Защото храмовете нямат ваканции!

Б. а.: Свещеникът се казва Сладжан (нещо като Сладун) Васич, родом от Босна, а служи (на сръбски, църковнославянски, гръцки, немски език) във Виена и в гр. Леобен, Горна Щирия, Австрия.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/up3h3 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.