Митрополит Николай казал на футболистите от “Ботев”, които дошли да получат благословия за успехи в играта си, че любимият му отбор бил Българската православна църква. Добре звучи – модерно, момчетата сигурно са го разбрали. За разлика от футболистите, редовите християни от “любимия отбор” на владиката отдавна не са наблюдавали екипна игра при него. Митр. Николай демонстративно бойкотира работата на Църковно-народния събор, което може да се сравни с дезертьорство на някой топ играч от националния отбор по футбол навръх Световното. Все едно Бербатов, за когото сър Фeргюсън плати милиони, да се обиди на останалите играчи и да иска да играе солово. Но футболът е екипна игра, както и църковното дело. И която звезда не го е проумяла, задължително е отпадала от голямата игра. Освен, ако владиката не е имал предвид, че се любува на любимия си отбор БПЦ отстрани, като фен. Сеирджии обаче вече има много. Работниците са малко.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krw4
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски
