Мобилно меню

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (27 Votes)

77492Поместваме тази пояснителна бележка по повод на нашумелите истории около Гигинския манастир и неговото така наричано „исихастирио“, което фактически е с неясен статут, защото уставът на БПЦ-БП не предвижда такова нещо, нито дори скит или метох.

С определението исихастирио обикновено се характеризира монашеско обиталище (не казваме жилище, защото в днешната гръцка практика често по размери това си е цял манастир), което се числи към някой манастир. Думата е гръцка (ησυχαστήριο) и идва от ησυχία (тишина, спокойствие), откъдето идва и исихазъм. Използва се и синонимът аскитирио (ασκητήριο). Но така или иначе това са гръцки думи, които още преди векове са преведени на български и не би трябвало днес да ги използваме. Една хубава дума за такова място е постница.

Тези места на уединен отшелнически подвиг понякога са наричани и скитове, но това е предполагало живеене на повече от един подвижници.

А „исихастирио“-то може да е само една колиба или една малка къщичка, дори за живеене на подвизаващия се може да се използва пещера или хралупа на дърво, както е било при св. Иван Рилски.

thumb 38203 stenik news gallery viewМонаси (обикновено мъже) се отделят или от останалите монаси в манастира, или въобще от света, когато желаят по-строги упражнения в духовен подвиг. За място на такъв подвиг обикновено се избират труднодостъпни, съответно усамотени места. Монасите, които живеят в тях, се наричат ​​ подвижници (от грц. аскети). Доколкото става дума за места, не прекалено много отдалечени от основния манастир, снабдяването с храна на подвизаващия се става веднъж седмично от съответния манастир.

С течение на времето много такива постници са се развили в цели манастири, какъвто е случаят с тези на Метеора, Централна Гърция.

В последните десетилетия в Гърция се забелязва и едно друго явление. Често пъти няколко монаси, още по-често монахини, се обособяват в по-малък или по-голям манастир, но не се стремят да получат статут на манастир. Това те правят умишлено, за да не попаднат под пряката власт на местния епископ (митрополит), а се подчиняват на някой манастир (с действителен статут на такъв), като съответно игуменът на манастира става и духовен старец, наставник на подвизаващите се в така нареченото „исихастирио“. Най-често това става с женски монашески общности, като съответно в Северна Гърция те си избират някой светогорски игумен за старец. Има, разбира се, и случаи с мъжки исихастирия. Както се вижда, учредяването на тези обители (които не са манастири, нито скитове, нито метоси) е способ за избягване на контрол от каноничното църковно началство.

На първото изображение - В подобна хралупа в дърво се е подвизавал св. Йоан Рилски. Снимка Ортфото.

На второто изображение - Общ изглед към "исихастирио"-то в Смиров дол. Снимка Mirogled.com


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wc8rk 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.