Оттеглянето на митрополит Хризостом Закинтски не е изненада за наблюдаващите църковните дела в православните църкви. Защото той обяви това оттегляне преди време. Защото митр. Хризостом от десетилетия е известен като sui generis („своего рода”) човек. Защото винаги е имал собствено мнение. Защото никога не се е стремял да угажда на човеци.
Оттегляне от митрополитския пост (някои ще кажат: ама това не е пост, това е служение; нека си казват, няма да им възразяваме) имаше в Гръцката църква през последните десетилетия периодично през няколко години. Обикновено това бяха престарели митрополити, които виждаха, че вече не могат да служат, както са служили и както би трябвало да се служи. Но тези митрополити в повечето случаи поставяха условия да се избере от синода на тяхно място протосингелът им, например, или духовният им син, иначе няма да се оттеглят. Но въпреки това изнудване синодът се съгласяваше пред перспективата да имат престарели митрополити, които не могат да обгрижват епархията, но и не се оттеглят от служение. Митрополит Хризостом обаче наистина е прецедент. С неговите 72 години той далеч не е „престарял”. На 20 години отива послушник в Синайския манастир „Св. Екатерина” и на 22 години е постриган за монах. Веднага е ръкоположен за дякон, а на следващата година – за йеромонах и е върнат на родния му остров като игумен на синайския метох там. През 1972 г. завърши богословие в Атинския университет и беше преместен за игумен на синайския метох в гр. Янина. А през 1974 г., още по време на военната хунта, но вече при новия гръцки архиепископ (и до ноември 1973 г. Янински митрополит) Серафим беше назначен за игумен на ключовия за Гръцката църква манастир Пендели, където от времето на „хунтаджийския” архиепископ д-р Йероним беше изграден и функционираше Междуправославен център. На този пост Хризостом остана цели 20 години, като междувременно през 1976 г. беше ръкоположен за Додонски епископ (древлепросияла епископия в областта на Янина). През 1991 г. дори епископията му беше обявена за митрополия, съответно и той за Додонски митрополит – естествено, само по титла, защото тази митрополия не е действаща, а и понастоящем тя си остава незаета. Накрая през 1994 г. митрополит Хризостом беше избран за действащ митрополит на о. Закинт. Беше опозиция на следващия гръцки архиепископ, Христодул. Беше човек на ясните позиции и противник на компромисите. Все пак си имаше политически пристрастия и това му създаваше ядове. Но постоянно настояваше на достойнството като човек и духовник и с последния си акт защити своето достойнство.За сведение само ще посоча, че в устава на БПЦ не е употребена думата „оставка”, за патриарха се допуща да „се оттегли” (чл. 38, ал. 2), а за митрополит да „бъде освободен от длъжност” (чл. 82, ал. 3).
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kww8
И рече старецът...
Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.
Герман Атонски Стари
| Словото стана плът |
|---|
Оттеглянето на митрополит Хризостом Закинтски не е изненада за наблюдаващите църковните дела в православните църкви. Защото той обяви това оттегляне преди време. Защото митр. Хризостом от десетилетия е известен като sui generis („своего рода”) човек. Защото винаги е имал собствено мнение. Защото никога не се е стремял да угажда на човеци. 











