Дайте да дадем!

Имаше навремето, при т. нар. социализъм, такава шега за фалшива активност, с вариант: „Хайде да отидем да работите!” На това ми прилича и сегашната инициатива за асоциацията на християнските градове. Ние имаме християнски градове без свещеници, без действащи храмове – сега само асоциацията им липсва! Но избори идат и такива недомислени идеи веднага се „захапват” от управляващи и кандидат-такива. Има вече и сдружение на градовете с храмове на св. Димитър. Но освен някой и друг повод за командировка и екскурзия на ония кметове от сдружението не се видя друга полза. Не че е лошо да има такова сдружение. Не е лошо и да се активират християните, но в случая едва ли става дума за нещо подобно, а по-скоро това ще е поредната куха инициатива от типа „Дайте да дадем!” Кметовете ще попълнят предизборните си програми с още една проява, ще се усвоят някой и друг лев (в хиляди) народна пара, християните ще се залъжат, че са направили нещо, свещенството ще се включи на драго сърце, може и Св. Синод да повлекат и какво? Посред лято, когато хората се чудят, как да поработят малко повече и като мравките да посъберат запаси за зимата, те ще ги вдигат на литии и то по всички градове! Защото кой град в България можеш да определиш като нехристиянски, моля? Дори и да са малцинство от населението, навсякъде по българските градове има християни и никъде те не биха се съгласили техният град да се нарече не-християнски. Така че идеята наистина е недомислена. После противниците на такива слънчасали идеи ще ги изкараме безбожници, нали? А те наистина ще са доста и то не съвсем без оснавание. „Напънала се планината и родила... мишка”, казва една антична поговорка. На българското православие не му трябват инициативи, а работа – работа с всеки човек, работа за всеки човек. Защото епидемията на немисионерското поведение е всесезонна, тя е тук и няма лесно да си отиде. Когато нещата вземат да се променят и когато ясно видите това да става, кажете: „Слава Богу!” А засега няма повод за такова успокоение, струва ни се.