Както идването, така и отиването на скандалния безпортфейлен министър си беше една голяма далавера. Не заради специално променения изборен закон и различните „хватки”, които всяка управляваща партия се стреми да приложи. А защото беше парадокс да сложиш един открито обявяваш се за безбожник да отговаря за вероизповеданията. Наистина, той се „справи” отлично със задачите, които си беше поставил (или му бяха поставени): разгърна голяма търговия със свети мощи и други православни светини, обяви неизследвани мощи за принадлежащи на св. Йоан Предтеча и не на последно място две години се разпореждаше безогледно с държавната субсидия за вероизповеданията, особено тази за Българската православна църква. През цялото време на неправомерното му набъркване в работата на Дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет (не без мълчаливото съгласие на директора й, който гледаше преди всичко да не си загуби въртеливия стол) близо половината от държавните пари, отпускани от Народното събрание за ремонт и строителство на православни храмове и манастири, отиваха за избирателния район на бившия министър. Сякаш в България няма други църкви и манастири освен 5-10 в Бургаския регион. Помните в една стенограма от заседанието на МС как Б. Д. шикалкави пред Б. Б. за средствата, които последният настоява да се отпуснат за манастир в Брезнишко - просто защото не е в Бургарско! И сега най-парадоксалното: министърът в оставка успя още през януари (!) да прокара през МС (не без закрилата на премиера, естествено) годишно „разпределение” (разбирай „заделяне”) на половината от тазгодишната субсидия за Българската православна църква за своя Бургаски избирателен район! Е, сега ви е ясно, защо толкова се забави освобождаването му: за да успее да „забърше” още три-четвърти милион в подкрепа на предизборните си боричкания по-късно тази година. Сещате се за едни думи на свети апостол Павел към коринтските християни: „Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?” (1 Кор. 9:11). Приложено към (без)Божовия безпардонен маниер, това може да се разбира и така: след като ви осигурих мощи и парчета от кръста, сега много ли е, ако ви взема парите от държавната субсидия? Амчи така де, Божо, те нали са си държавни тия пари! А Светият Синод докато реагира, то вече ще се е забравило, защото "всяко чудо за три дни"!
