"Питай дядо владика" е новата рубрика на вестника. В нея християните могат да задават въпроси от православието, а архиереи от Светия синод ще обясняват кое, как и кога трябва или не трябва да се прави.
"Претърпях злополука миналата година по това време и искам да сторя курбан. Пада се обаче по време на великденските пости и не знам дали църквата разрешава или не, тъй като дните до Великден изискват строго въздържание."
Стефан Павлов, ВрацаМнозина бъркат православното понятие „курбан” с ритуално колене на животно, което да се сготви и изяде на голям празник. Такъв обичай е свързан повече със старозаветната традиция, когато се е принасяла т.нар. кръвна жертва, или „всесъжение”, от свещенослужителя – жертвеното животно е бивало убивано и изгаряно в жертвеника до храма.
За християните този ритуал е отменен – Господ Сам даде Себе Си в жертва и затова пред Бога няма защо да се принася повече друга кръвна жертва. Ние вече бяхме оправдани даром с Божията благодат чрез изкуплението в Христа Иисуса." Но все още някои не разбират това и за тях е празник да се заколи агне или овен, както правят в други вероизповедания.
Мнозина познават традицията на корбана като „курбан” – това е арабският изговор на думата със значение на „жертвоприношение”.
„Корбан” буквално означава „Богу дар” и това е обяснено от Христос пред учениците Му, за което можем да прочетем в Евангелието според Марк – гл. 7, стих 11.
Богу дар в този смисъл може да бъде всякаква храна, каквато се разрешава от православната традиция в определен период. Тази дума е староеврейска, щом Христос я превежда в Евангелието на учениците Си.
Когато православната църква се намира в период на пост, тя приготвя и раздава постен корбан, най-често фасул.
Тъй като православието съсредоточава всички Божии заповеди в две главни - „Обичай Бога, своя Създател, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум!” и „Обичай ближния, както обичаш себе си!”, християните виждаме у ближния Божия образ. Оттук и това, което даваме на ближния, всъщност го принасяме Богу. Затова и раздаваният корбан е „Богу дар”.
В Новия завет жертвоприношенията в Христовата църква са прекратени. Сега "жертва Богу е Дух съкрушен" (смирен). Корбанът вече е проява на милосърдие към други хора, защото Господ е казал: "Гладен бях и ми дадохте да ям". Ако ние в Името Божие нахраним гладни, все едно сме го сторили на самия Иисус Христос. Хората дават корбан по различни поводи, като благодарност за избавление от някакво зло, като молба към Господ за нещо и т.н.
Много е важно храната да е според църковния устав - по време на пост да е постна. Яденето се освещава и се чете молитва за съответния случай.
МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ
