Археологически останки от гробищни църкви и антични римски гробници "се крият" под един от символите на столицата - църквата "Света София". Последните задълбочени археологически проучвания (1998-2005 г.) на подземното ниво разкриват останките от църкви (4-5 в.) и от около 95 гробници от различен тип (2-4 в.). По думите на арх. Любинка Стоилова от Общинско предприятие "Стара София" многоцветните добре запазени мозайки с висока художествена стойност предлагат уникални възможности за експониране.
Собственик на входното ниво на базиликата е Св.Синод на Българската православна църква, а подземното археологическо ниво е държавна собственост, като поддръжката на обекта се осъществява от общинското предприятие, а археологическите проучвания се правят от Софийският исторически музей. Общата площ на подземното ниво е около 1000 кв. м., като се предвижда близо 670 кв. м. от тях да са достъпни за туристически и музейни цели. Това ще стане след цялостната реализация на проектът "Консервация, реставрация и експониране на археологическото ниво под базиликата "Св. София"". В момента с половин милион лева, отпуснати от Дирекцията по вероизповеданията, се извършват аварийно-конструктивно укрепване на подовата плоча, конструктивно укрепване и повишаване на сеизмичната устойчивост на сутеренните части и пилотно експониране на фрагмент от археологическите забележителности.
Според арх. Стоилова в световната практика е рядкост подобен тип на експониране. По думите й характерна част за подземното пространство е, че гробниците и църквите не са в хоризонтално ниво, а някои са по-високо, а други - по-ниско. Според легенда от 16 в. църквата "Света София" е изградена от принцеса София, дъщеря на византийския император Константин Велики и на Елена.
Друга легенда, датираща от 1717 г., разказва, че по времето на император Юстиниан Велики живяла прекрасна девица от знатен род на име София. Тя била много болна и по съветите на лекарите трябвало да отиде на високо място със здрав въздух и хубава вода. Заселила се на най-подходящото място, Сердика, и след като оздравява, от благодарност построила град и църква на свое име.
Археологическите проучвания на мястото започват още през 1893 г., а направените от проф. Богдан Филов през 1911 г. археологически разкопки и реставрации на църквата разкриват изключителната й историческа и художествена стойност. Проф. Филов събира легендите за произхода на храма. Църквата се издига на мястото на четири по-малки християнски базилики и некропол, които са просъществували през вековете. Първата е построена след издаването от Константин Велики (313 г.) на Миланския едикт - документ, с който се разрешава изповядването на християнската вяра и се слага край на гоненията на християните.
Втората църква, изградена след управлението на император Юлиан Отстъпник (316-365 г.), е разширение на първата. Третата църква е строена след въстанието на готите през 378 г., когато край Одрин е убит император Валент. От четвъртата е останал само един малък зид под абсидата на "Света София".
Сегашната, пета по ред църква на това място е построена през 450-457 г. по време на император Юстиниан Велики, който е със заслуги за разцвета на християнската църковна архитектура по това време. Архитектурният тип на църквата е трикорабна кръстокуполна базилика, отнасяща се към т. нар. план "латински кръст" с удължено западно рамо. Сградата й се счита за предвестник на римския стил, осъществил прехода от източната към западноевропейската църковна традиция.
През 1568 г. по идея на помохамеданчения хърватин и съветник на султан Мурад Трети, Сияуш паша, християнският храм "Света София" е превърнат в джамия - Сияуш джамия. Така в продължение на 250 години "Света София" съществува като джамия.
След земетресението през 1818 г. се пропукват някои от стените на базиликата, съборено е източното кръстно рамо и абсида, пада минарето, а след земетресението от 1858 г. е поразена северната половина на притвора и част от средния кораб. След като паднала и горната част на преизграденото минаре, турците я изоставят като храмова сграда.
Стара софийска легенда разказва, че душите на мъчениците са опазвали неведнъж базиликата "Св. София" от разрушение и дори наказвали всеки, дръзнал да посегне на Божия дом. След Освобождението на България през 1878 г. запазената част на църква е използвана за склад от Столичната община. След проучвания, направени Софийското археологическо дружество в началото на 20 в., през 1924-1930 г. църквата е възстановена с помощта на събраните около 3 млн. лв. дарения.
Базиликата е обявена за народна старина през 1927 г. и е осветена на 28 септември 1930 г., а в периода 1930-1932 г. е укрепена и напълно възстановена. През 1955 г. църквата е обявена за паметник на културата. През 1982 г. от южната страна на "Св. София" е изграден Паметникът на Незнайния воин.
Общите размери на църквата са 46,45 м дължина, 20,20 м ширина и 19,75 м височина в подкуполното пространство, куполът на сградата е без барабан с диаметър от 9 м. Масивни стълбове-пилони, съединени с арки, отделят страничните от централния кораб на сградата.
Още за подземията на "Св. София" и снимки тук.
Бел. ред.: Във връзка с 1300-годишнината на българската държава (681-1981 г.) тогавашнияте управници са решили да направят от старинната църква музей и паметникът на незнайният войн да се изгради вътре в храма. Н. Св. Патриарх Максим в качеството си на Софийски митрополит не се съгласява с това решение, но Комитетът по църковните въпроси предлага въпросът да се обсъди в Св. Синод. И синодните старци, "подготвени" надлежно, склоняват. Направено е разпределение и на служещите тогава в "Св. София" свещеници по околните централни храмове в столицата. Последна надежда се оказва живата още дъщеря на Т. Живков - Людмила. Нейният фаворит - богословът-поет Радко Радков, наш съвременник - успява да я склони тя да приеме и да разговаря с патриарха. Светейшият я убеждава, че подобно светотатство не трябва да се допуска. Увлечената по източни учения дъщеря на "Първия" успява да спаси "Св. София" от повторно унищожаване на християнския й характер. Има още живи свидетели на ония драматични събития около съдбата на "символа на София", както сега някои обичат да наричат древната базилика.
Археологическите проучвания на мястото започват още през 1893 г., а направените от проф. Богдан Филов през 1911 г. археологически разкопки и реставрации на църквата разкриват изключителната й историческа и художествена стойност. Проф. Филов събира легендите за произхода на храма. Църквата се издига на мястото на четири по-малки християнски базилики и некропол, които са просъществували през вековете. Първата е построена след издаването от Константин Велики (313 г.) на Миланския едикт - документ, с който се разрешава изповядването на християнската вяра и се слага край на гоненията на християните.
Втората църква, изградена след управлението на император Юлиан Отстъпник (316-365 г.), е разширение на първата. Третата църква е строена след въстанието на готите през 378 г., когато край Одрин е убит император Валент. От четвъртата е останал само един малък зид под абсидата на "Света София".
Сегашната, пета по ред църква на това място е построена през 450-457 г. по време на император Юстиниан Велики, който е със заслуги за разцвета на християнската църковна архитектура по това време. Архитектурният тип на църквата е трикорабна кръстокуполна базилика, отнасяща се към т. нар. план "латински кръст" с удължено западно рамо. Сградата й се счита за предвестник на римския стил, осъществил прехода от източната към западноевропейската църковна традиция.
През 1568 г. по идея на помохамеданчения хърватин и съветник на султан Мурад Трети, Сияуш паша, християнският храм "Света София" е превърнат в джамия - Сияуш джамия. Така в продължение на 250 години "Света София" съществува като джамия.
След земетресението през 1818 г. се пропукват някои от стените на базиликата, съборено е източното кръстно рамо и абсида, пада минарето, а след земетресението от 1858 г. е поразена северната половина на притвора и част от средния кораб. След като паднала и горната част на преизграденото минаре, турците я изоставят като храмова сграда.
Стара софийска легенда разказва, че душите на мъчениците са опазвали неведнъж базиликата "Св. София" от разрушение и дори наказвали всеки, дръзнал да посегне на Божия дом. След Освобождението на България през 1878 г. запазената част на църква е използвана за склад от Столичната община. След проучвания, направени Софийското археологическо дружество в началото на 20 в., през 1924-1930 г. църквата е възстановена с помощта на събраните около 3 млн. лв. дарения.
Базиликата е обявена за народна старина през 1927 г. и е осветена на 28 септември 1930 г., а в периода 1930-1932 г. е укрепена и напълно възстановена. През 1955 г. църквата е обявена за паметник на културата. През 1982 г. от южната страна на "Св. София" е изграден Паметникът на Незнайния воин.
Общите размери на църквата са 46,45 м дължина, 20,20 м ширина и 19,75 м височина в подкуполното пространство, куполът на сградата е без барабан с диаметър от 9 м. Масивни стълбове-пилони, съединени с арки, отделят страничните от централния кораб на сградата.
Още за подземията на "Св. София" и снимки тук.
Бел. ред.: Във връзка с 1300-годишнината на българската държава (681-1981 г.) тогавашнияте управници са решили да направят от старинната църква музей и паметникът на незнайният войн да се изгради вътре в храма. Н. Св. Патриарх Максим в качеството си на Софийски митрополит не се съгласява с това решение, но Комитетът по църковните въпроси предлага въпросът да се обсъди в Св. Синод. И синодните старци, "подготвени" надлежно, склоняват. Направено е разпределение и на служещите тогава в "Св. София" свещеници по околните централни храмове в столицата. Последна надежда се оказва живата още дъщеря на Т. Живков - Людмила. Нейният фаворит - богословът-поет Радко Радков, наш съвременник - успява да я склони тя да приеме и да разговаря с патриарха. Светейшият я убеждава, че подобно светотатство не трябва да се допуска. Увлечената по източни учения дъщеря на "Първия" успява да спаси "Св. София" от повторно унищожаване на християнския й характер. Има още живи свидетели на ония драматични събития около съдбата на "символа на София", както сега някои обичат да наричат древната базилика.
