Атинският архиепископ Йероним даде първото си интервю след избирането си за предстоятел на Гръцката църква в началото на 2008 г. В интервюто си той говори за “черните дупки” в управлението на Гръцката църква, които е наследил, за скандала с Ватопедския манастир, за църковното имущество, за отвращението си от лозунгите, били те и религиозни и изповядва своята визия за църковната мисия: “Ако не сме в състояние да направим от земята рай, то поне може да попречим тя да се превърне в ад”. За читателите на “Двери” публикуваме извадки от интервюто за вестник “К.Е.”
- За вас твърдят, че предпочитате мълчанието дори по националните въпроси и че не служите често, като по този начин оставяте място на други архиереи за изява и инициатива. Какво ще отговорите на тези “вътрешни” критики?
- В живота си следвам един основен принцип: Не ме интересува образът, който някой ще си изгради от външните неща, а да се осъществи делото, което после ще говори от само себе си. И разбира се, че непрекъснато служа, но не слагам обяви за това. От самото начало трябваше да избера между два пътя: Да говоря и да мисля, че мога да говоря или да мълча и да мисля. Избрах второто, защото проблемите, пред които се изправих, бяха огромни и “черните дупки”, които наследих, големи. Изправен пред тези въпроси, предпочетох мълчанието. А що се отнася до националните въпроси, ще ме извините, но аз толкова обичам родината си, че съм готов да дам живота си за нея. Познавам твърде много хора, които използват родината, религията и семейството като лозунг и средство за успех. Не искам да следвам тази линия. Предпочитам някога да говорят делата и да изчезнат лозунгите. И целта не са фараонските дела, а онези, които ще покрият болката на ближните ни хора.
- Ватопедският манастир държи монопола на обществения интерес в продължение на месеци. Това отразява ли се на Църквата?
- Много ни притеснява този случай. Много ни боли и голямо е безпокойството ни как ще завърши. Няма начин да няма последици за Църквата. Трябва обаче да имаме търпение, за да видим как ще завърши всичко. В същото време има някои измерения на проблема, които би трябвало да занимават всички ни – както нас, така и тези, които са готови да нападат Църквата. Имам предвид онези, които вече говорят за разделянето на Църквата от държавата. Една институция, каквато е Църквата, нима не е задължена да управлява имуществото си, за да посрещне всички свои разходи в хода на служението й? В същото време, въпреки че живеем в една конституционна държава, която приема частната собственост, в този случай се сблъскваме с различно отношение. Въпросът е защо Църквата има нужда от собственост. Има нужда не заради свещениците и епископите си, а за да може свободно да върши делото си. Друг признак, показващ лековатото отношение към въпроса у нас, е оспорването на валидността на хрисовулите, моливдовулите от византийските императори – на каквито документи и манастирът в Синай, и Йерусалимската патриашия, и Вселенската патриаршия базират правото си на собственост. Ако ние считаме тези документи за нищожни, защо имаме претенции към други държави да ги зачитат?
- Ватопедският манастир държи монопола на обществения интерес в продължение на месеци. Това отразява ли се на Църквата?
- Много ни притеснява този случай. Много ни боли и голямо е безпокойството ни как ще завърши. Няма начин да няма последици за Църквата. Трябва обаче да имаме търпение, за да видим как ще завърши всичко. В същото време има някои измерения на проблема, които би трябвало да занимават всички ни – както нас, така и тези, които са готови да нападат Църквата. Имам предвид онези, които вече говорят за разделянето на Църквата от държавата. Една институция, каквато е Църквата, нима не е задължена да управлява имуществото си, за да посрещне всички свои разходи в хода на служението й? В същото време, въпреки че живеем в една конституционна държава, която приема частната собственост, в този случай се сблъскваме с различно отношение. Въпросът е защо Църквата има нужда от собственост. Има нужда не заради свещениците и епископите си, а за да може свободно да върши делото си. Друг признак, показващ лековатото отношение към въпроса у нас, е оспорването на валидността на хрисовулите, моливдовулите от византийските императори – на каквито документи и манастирът в Синай, и Йерусалимската патриашия, и Вселенската патриаршия базират правото си на собственост. Ако ние считаме тези документи за нищожни, защо имаме претенции към други държави да ги зачитат?
- Какво ще кажете за т.нар. “вътрешна опозиция”, за която се заговори след избора ви през февруари?
- Естествено е да съществува такава. Без опозиция и без да се чуе другото мнение, няма развитие. Стига да е добронамерена, разбира се. Към “критикуващите гласове” се отнасям с чувството, че не съм вързан за стола на властта. Черпя сила от Бога, от приятелите си, както и от това убеждение. В момента, когато разбера, че няма какво повече да предложа, не ме притеснява дали ще остана на този стол.
- Обвиняват ви, че не ръкополагате нови клирици?
- Считам, че ръкоположенията са сред най-отговорните въпроси за един архиерей. Следователно е лекомислено да хиротоносвам хора, които не познавам. Как ще им търся отговорност утре?
- Какво ви липсва най-много тук, в Атинската архиепископия?
- Естественият и “човешки” въздух на провинцията.
- Естественият и “човешки” въздух на провинцията.
- Как ще развивате връзките си с Вселенската патриаршия?
- Връзките ни са известни от много години. Голяма грешка на Православието е раздробеността и зависимостта от национализма. Православната църква трябва по-възможно най-бързия начин да затвори тези рани. В това е големият успех на Вселенския патриарх на скорошната среща на Предстоятелите на православните църкви. Но той бе спечелен чрез Киев. Важно е, че в това начинание разчитаме на такъв достоен патриарх като Вартоломей.
- В тези дни преживяваме световна икономическа криза. Как Църквата може да помогне на хората?
- Архиепископията предлага ежедневно 3 500 порции ядене и намеренията ни са през 2009 г. да станат 20 000. Това е възможно, въпреки че не решава проблема. Достатъчно е да ви кажа, че ежедневно поне 20 човека идват в архиепископията, търсейки помощ, защото са загубили жилищата си, и аз имам идеи в тази връзка, въпреки че времето не е подходящо заради кризата с Ватопед. Бих искал, в сътрудничество с държавата и при пълна прозрачност, да бъде оползотворена църковната собственост и приходите да отиват за народа.
- Запланували ли сте конкретни инициативи?
- Вече сме обявили за създаването на приюти за възрастни и безпризорни, за деца с умствени проблеми, центрове за деца с Даун, за зависими от наркотици, ученически и младежки лагери. Радостен съм да ви съобщя, че частно лице ни предостави 150 декара в Атика, където да се построят тези заведения.
- Какво ще кажете утре на събора на йереите в Архиепископията?
- Първото, което ще им кажа, е че нищо не се променя, ако не променим себе си. Първо архиепископът, а после и йереите. Ако не погледнем на света по друг начин. С по-прост живот, загриженост за човека. Църквата е място за служение и любов. Не е пищни служби и светски празници. Много е важна личността на клирика, подготовката на този, който иска да встъпи в клира, подкрепата за семейството на йерея. Трябва да ви кажа, че тук се озовах в една непозната среда. Разбира се, познавах нуждите на клириците и като цяло проблемите на хората. Но с какво точно ще се сблъскам, не знаех. Тези месеци, които изминаха, бяха време на проучване и изясняване на проблемите. Работих много. Видях как се развиват енориите, видях мисленето на йереите, но основно видях проблемите на хората. Видях хора без дом и хора, които са гладни. Ходих на места, където живеят хората “от периферията”. Живях няколко дни с деца, които се опитваха да преодолеят зависимостта си... Видях какво им се случва, когато се опитват да спрат наркотиците. Същевременно обаче видях и как живеят много богатите. Какво значи някой днес да живее в къща 500 квадрата пълна с басейни? Не искам да кажа, че ще се справим с всички проблеми. Нямам илюзията за такова нещо, нито силите. Но вярвам, че всички заедно може да направим нещо. Защото, ако не може да направим земята рай, то поне може да предотвратим тя да се превърне в ад.
Превод: З. Каравълчева
Превод: З. Каравълчева
