Из интервю със ст.н.с. Магдалина Станчева на Таня Киркова от e-vestnik за това как са били опазвани през тоталитарните години старините на София.
- Каква е историята с църквата “Света Петка Самарджийска” - в другия подлез при ЦУМ?
- “Св. Петка Самарджийска”, преди да се разкопае за подлеза, беше в много лошо състояние.- А сега е извадена като акцент…
- Именно. Тя се показваше на 70 см. заедно с покрива над уличното ниво. Покривът й беше разрушен. Бяха започнали да събарят църквата.
- И щяха да съборят “Св. Петка”?
- За църквата “Св. Петка Самарджийска” направиха съвещание при Пенчо Кубадински. Прибирам се в къщи и баща ми казва: “Бързо. Обадиха се от министерството на Кубадински, викат те веднага да отиваш". Хвърлих мръсните панталони (идвах от разкопките), облякох се и отивам. Там събрани все важни хора - главен архитект, главен проектант, главен ръководител на строежа… Взех думата. Казвам им: “Тази църква в центъра на София турците не са я разрушили, сега ние ще я разрушаваме. Тя е свидетелство за това, че все пак е било допуснато да има в центъра на града църква… между двете грамадни джамии". Всички млъкнаха.
След това в цялата си практика като музеен човек съм развеждала в центъра почти всички правителствени и светски делегации. Винаги, като дойдеше някой шеф, обадят се в музея - Станчева да дойде, за да покаже. И на всички съм казвала: “Кажете ми една друга столица, която си е продупчила центъра, така че цялата комуникация се нарушава, за да запази старината". Така е. Ако не беше тази църквица, площадът щеше да изглежда различно. Фактически пак Пенчо Кубадински стана причина да не се разруши “Св. Петка Самарджийска”. Имаше няколко проекта. Единият - да се изкопае под нея и да се свали църквата на по-голяма дълбочина, така че сводът да слезе под нивото на площада. Обаче всички треперехме, че тя е много крехка структура и ако раздвижат стените, няма да издържи. В края на краищата се направи този огромен жест към старината. За да се включи “Света Петка Самарджийска”, се направи отвор със стълби от три страни. Така старините на София смениха облика на центъра.
- Не виждам другаде в София след това да е направено нещо такова.
- Това бяха и най-тежките случаи, защото най-голяма площ се разкопава. Трябваше да се реши: или се разрушава, или се спасява под някаква форма. Но сблъсъкът на старините и новите строежи започна по-рано. Първите разкопки трябваше да станат във вътрешния двор на хотел Балкан (сега “Шератон”), зад президентството, при ротондата “Св. Георги”. Защото искаха да разрушат части от ротондата, разбираш ли?
- Какво стана, разкажи?
- Разкопахме частите от ротондата, които са към входа на хотела, тези, които сега не са покрити. Преди е било известна само ротондата. След това се разбра, че сградата е по-голяма и фактически влиза под “Шератон”. Но казаха: “Не може да се запази, правителствените коли оттук влизат.” “Балкан” беше единственото място, където се правеха правителствените приеми. Отпред вървят мотори, отзад чайки, после пак мотори. Отстрани – още два мотора, заради които искаха да разрушат разкопките… Казах: “Невъзможно. Ще си приберете моторите, само отпред и отзад ще ги оставите.” Архитектът от “Капитално строителство” ме предупреди: “Станчева, тука ще загазиш много. Ще си имаш големи неприятности…”
- Това бяха и най-тежките случаи, защото най-голяма площ се разкопава. Трябваше да се реши: или се разрушава, или се спасява под някаква форма. Но сблъсъкът на старините и новите строежи започна по-рано. Първите разкопки трябваше да станат във вътрешния двор на хотел Балкан (сега “Шератон”), зад президентството, при ротондата “Св. Георги”. Защото искаха да разрушат части от ротондата, разбираш ли?
- Какво стана, разкажи?
- Разкопахме частите от ротондата, които са към входа на хотела, тези, които сега не са покрити. Преди е било известна само ротондата. След това се разбра, че сградата е по-голяма и фактически влиза под “Шератон”. Но казаха: “Не може да се запази, правителствените коли оттук влизат.” “Балкан” беше единственото място, където се правеха правителствените приеми. Отпред вървят мотори, отзад чайки, после пак мотори. Отстрани – още два мотора, заради които искаха да разрушат разкопките… Казах: “Невъзможно. Ще си приберете моторите, само отпред и отзад ще ги оставите.” Архитектът от “Капитално строителство” ме предупреди: “Станчева, тука ще загазиш много. Ще си имаш големи неприятности…”
- Била си много смела…
- Бях наивна. Мислех, че е необяснимо да се разрушават старини, че това е невероятно нещо. Мислех, че естественото е да се спасяват старините. После архитектът ми каза: “Станчева, аз ще те свържа с партийния отговорник на този строеж. Ти на него му кажи, какво знаеш. Струва ми се, че ще имаш големи неприятности.” Идва той с един човек с тъмен балтон и кепе на главата. Срещаме се пред задния вход на „Балкан”. Оттам влизаха началствата на приемите. Мъжът казва: “Какво ще правим сега? Как ще решим този тежък въпрос?” А аз възмутено: “Добре, щом на всяка цена тук трябва да вървят чайки и мотори, всичко разрушете. Разрушете и ротондата, та да стане широко на чайките.” И най-неочаквано той каза: “Недейте така, бе другарке. Чакайте, ще измислим нещо.” Оказа се, че този партиен функционер с високо положение е женен за учителка по класически езици… Дали затова този човек, с кепето, със стария олющен балтон, разбра и спаси тази част на „Свети Георги”? Защото той беше настоял, че тези старини не бива да се разрушават. Това, че нещата зависеха от един човек и че той се намеси тогава, беше от голямо значение.
